Робърт Лъдлъм - Загадката Халидон

— В превод това означава, че ако враговете на „Дънстоун“ не ме убият, ще го направи фирмата, така ли?

— Ние смятаме така. Това е единственото логично заключение. Щом приключиш работата си.

— Разбирам… — МакОлиф отиде до бутилката уиски и си наля внимателно, като че ли го мереше. Той не предложи нищо на Холкрофт. — Ако кажа открито на Уорфийлд това, което чух от теб, ти наистина смяташ, че той ще…

— Ще те убие? Тези думи ли Ви смущават, господин МакОлиф?

— Нямам основателни причини да използвам тези думи, господин Холкрофт.

— Естествено. Никой никога не свиква с тях… Да, ние смятаме, че той ще те убие. Ще нареди да те убият, разбира се. След като ти изпие акъла.

МакОлиф се облегна на стената, като разглеждаше уискито в чашата си, но не пиеше.

— Вие не ми предлагате алтернатива, нали?

— Разбира се, че ти предлагаме. Мога да си тръгна оттук; все едно, че никога не сме се срещали.

— Ами ако някой те види? Нали каза, че ме наблюдават.

— Те няма да ме видят; ще трябва да се задоволиш с уверението ми — Холкрофт се облегна на стола си. Той замислено допря пръсти. — Разбира се, при това положение ние не сме в състояние да ти предложим защита срещу която и да било от страните…

— Защита от недоказуемото — тихо се намеси Алекс.

— Да.

— Нямам алтернатива… — МакОлиф се отдръпна от стената и отпи няколко глътки. — Освен една, Холкрофт. Да речем, че се съглася да Ви сътруднича, защото обвиненията Ви… или теориите Ви, както и да ги наричате, може би имат известни основания… Но аз не нося отговорност пред Вас.

— Не съм сигурен, че разбирам.

— Няма да се подчинявам сляпо. Няма да ме разигравате като марионетка. Искам това условие в писмен вид, ако му викате така.

— Така трябва да е. Често съм го използвал.

МакОлиф прекоси стаята към англичанина и се насочи към облегалката на стола си. Седна на ръба й.

— Сега ми го обясни простичко. Какво трябва да правя?

Гласът на Холкрофт прозвуча спокойно и отчетливо:

— Целите са две. Първата е да се открият противниците на „Дънстоун“; онези, които унищожиха — избиха първия изследователски екип. Предполага се, че те ще те отведат до втората и очевидно основна цел: имената на хората от неизвестната йерархия на „Дънстоун“. Безликите хора в Лондон, Париж, Берлин, Вашингтон… поне един-двама. Ще ти бъдем благодарни за всяка конкретна подробност.

— Откъде да започна?

— Страхувам се, че знаем много малко. Но все пак имаме нещо. Това е само една дума, може би някакво име. Не знаем. Но имаме сериозни причини да смятаме, че е страшно важно.

— Една дума ли?

— Да… „Халидон“.

Той се чувстваше така, сякаш работи в две различни сфери на действителността, като никоя от тях не е напълно реална. През деня МакОлиф се съвещаваше с мъжете и жените в геофизичните лаборатории на лондонския Университет, като събираше данни за изследователския си екип. Университетът, както и Кралското общество на историците, бяха прикритие на „Дънстоун“, но нито една от двете организации не знаеше, че експедицията се финансира от „Дънстоун“.

През нощта, в ранните сутрешни часове, той се срещаше с Холкрофт в малки охранявани къщи на слабо осветените улици в Кенсингтън и Челси. До тези места го возеха с две различни превозни средства — карани от служители на разузнаването таксита. За всяка среща Алекс си имаше легенда, която обясняваше местонахождението му: покана за вечеря, момиче, претъпкан познат нему ресторант; нищо необичайно, всичко беше лесно обяснимо и можеше да се провери.

Сеансите с Холкрофт бяха разделени на инструктаж в различни области: политическия и финансовия климат в Ямайка, контактите между разузнавачите на острова, и някои основни умения — използване на уреди за осъществяване на комуникация и за контранаблюдение.

На няколко от сеансите Холкрофт доведе „специалисти“ от Западна Индия — черни агенти, способни да отговорят на всеки въпрос, който би могъл да зададе МакОлиф. МакОлиф имаше само няколко въпроса; преди малко повече от година той беше правил проучване за „Кайзер боксит“ край Оракабеса и подозираше, че този факт е насочил Джулиан Уорфийлд към него.

Когато бяха сами, Холкрофт не спираше да мърмори за отношенията и реакциите, които Алекс трябва да поражда.

Винаги се опирай на част от истината… старай се да звучи просто… основните положения да могат да се потвърдят лесно…

Ще откриеш, че е доста приемливо да работиш на различни нива… естествено, инстинктивно. Ще започнеш да се съсредоточаваш поотделно върху нещата, без да ги смесваш…