Робърт Лъдлъм - Загадката Халидон

Ролстън прочете списъка, като си наместваше очилата и свиваше устни, докато четеше.

— Да, мислех, че ще изберете тези. Вие, разбира се, осъзнавате, че този Уайтхол не е от нашите. Препоръчаха ни го от западноиндийския институт. Според шефовете му той е страхотен учен. Аз лично никога не съм го виждал. Изкарва доста пари от цикъл лекции.

— Той е чернокож, нали?

— А, разбира се. Знае всички езици, всички диалекти и всички културни норми и отклонения на Антилските острови. В докторската си дисертация проследява движението на ни повече, ни по-малко от двадесет и седем африкански племена на островите. От Бъшуоди до Коромантийските острови. Неговото изследване на индиано-африканската интеграция се цитира като основен труд. Струва ми се също, че е голямо конте.

— Искате ли да поговорим за още някой?

— Не, всъщност не. Ще имате затруднения при избирането на специалист по подпочвените залежи. Тук имате двама съвсем прилични. Освен ако… първата Ви реакция не надделее. Така или иначе.

— Не разбирам.

Ролстън се усмихна.

— От моя страна би било наглост да продължавам — после професорът добави бързо: — Да накарам ли някое от нашите момичета да Ви уреди срещите?

— Благодаря, ще Ви бъда много задължен. Ако е възможно да се направи график за всичките десетима, бих искал да имам по един час за всички.

— По един час…

— Ще се обадя отново на онези, с които ще искам да продължа разговорите — няма смисъл да губя времето на всички.

— Да, разбира се.

Единият от кандидатите се дисквалифицира още с влизането си в стаичката на МакОлиф. Фактът, че той беше полупиян още в един часа следобед, може би си имаше обяснение, но вместо да го извинява, МакОлиф използва това обстоятелство като предлог да елиминира кандидата заради по-големия проблем: човекът беше сакат с десния крак. Трима бяха зачеркнати по една и съща причина: очевидно всеки от тях мразеше индианците — все по-разпространяващ се английски вирус, британско съответствие на Америкус червенокожус .

Семейство Йенсен — Питър Йенсен и Рут Уелс — бяха приятна изненада както поотделно, така и заедно. Те наскоро бяха прехвърлили петдесетте, весели, самоуверени и добродушни. Семейството беше бездетно, финансово обезпечено и двамата искрено се интересуваха един от друг и от работата си. Неговата специалност бяха минералните руди; нейната — вкаменелостите — науката-сестра палеонтологията. Неговите знания имаха пряко приложение, нейните бяха отдалечени от обекта, но от научна гледна точка присъствието й беше оправдано.

— Мога ли да Ви задам няколко въпроса, доктор МакОлиф? — попита любезно Питър Йенсен, докато си пълнеше лулата.

— Разбира се.

— Не мога да кажа, че познавам добре Ямайка, но това пътуване ми изглежда дяволски любопитно. Не съм сигурен, че разбирам за какво става дума.

Алекс беше благодарен за възможността да изрецитира обяснението, подготвено от „Дънстоун Лимитид“. Докато говореше, той гледаше внимателно геолога и изпита облекчение, когато видя в очите му искра на одобрение. Когато свърши, той помълча, после добави:

— Не знам дали това изяснява нещо.

— О, повярвайте ми, човече, разбира се, че изяснява нещата. Книгата на перовете на Бърк пак влиза в работа. — Питър Йенсен изхихика, като хвърли поглед към жена си. — Някой яко е натиснал Кралското общество, за да си намери работа. Членовете му в камарата на Лордовете просто са му я осигурили. Готино шоу… Смятам, че Университетът ще изкара някоя и друга пара.

— Страхувам се, че бюджетът не е толкова голям.

— Така ли? — Питър Йенсен изгледа МакОлиф с лула в ръката. — Тогава може би аз не разбирам. Извинете ме, но в нашите среди Ви се носи славата на не особено евтин ръководител… съвсем справедливо, ако ми разрешите да добавя; репутацията Ви върви пред Вас.

— От Балканите до Австралия — добави Рут Уелс Йенсен, а лицето й изразяваше леко раздразнение от съпруга й. — А ако си имате отделна уговорка, това не влиза в скапаната работа на Питър.

Алекс тихо се изсмя.

— И двамата сте любезни, но нямам никаква уговорка. Хванаха ме на въдицата, това е всичко. Работил съм за други фирми на острова и се надявам да го правя отново. Често. Всички геофизични документи се предоставят от Кингстън и те поискаха мен. Нека го наречем инвестиция.

МакОлиф отново започна внимателно да наблюдава Питър Йенсен; той беше репетирал този отговор. Англичанинът хвърли бърз поглед към жена си. След това изхихика както преди няколко секунди.