Робърт Лъдлъм - Загадката Халидон

Алекс повярва на човека, понеже според него Уайтхол беше много по-уважаван като учен в чужбина, отколкото у дома. Изглежда Чарлз Уайтхол искаше да постигне с научните си познания съответното признание, което му бе отказано в интелектуалните или може би в социално издигнатите кръгове в Кингстън.

— Познавате ли местността в Кок Пит?

— Колкото и всички останали местни хора, с изключение на бегачите. В исторически и културен план я познавам много по-добре, разбира се.

— Какво значи бегач?

— Бегачите са планинци от комуните на хълмовете. Те се наемат като водачи… когато успеете да намерите някой. Те наистина са примитивни. Кого наехте за проучването?

— Какво? — Алекс още си мислеше за бегачите.

— Попитах кого ще вземете със себе си в екипа по проучването. Ще ми бъде интересно да науча.

— Ами… не са заети всички места. Има една двойка на име Йенсен — той е специалист по минералните руди, тя е палеонтолог; един млад ботаник, Фъргюсън, и един мой приятел американец, изследовател на почви. Казва се Сам Тъкър.

— Струва ми се, че съм чувал за Йенсен. Не съм сигурен, но така мисля. Останалите не ги познавам.

— Очаквахте ли, че ще ги познавате?

— Честно казано, да. Проектите на Кралското общество обикновено привличат хора от много голям калибър — Уайтхол деликатно изтръска цигарата си на ръба на пепелника.

— Такива като вас ли? — попита с усмивка МакОлиф.

— Не съм скромен — отвърна чернокожият учен, като възнагради усмивката на Алекс с открит смях. — А пък съм и много заинтригуван. Мисля, че бих могъл да Ви бъда полезен.

МакОлиф също мислеше така.

Вторият изследовател на глинестите подпочвени пластове фигурираше в списъка като А. Джерард Бут. Бут беше кандидат от университета, препоръчан лично от Ролстън по следния начин:

— Обещах на Бут, че ще Ви обърна внимание върху тези документи и статии. Наистина смятам, че Бут ще бъде чудесно допълнение към изследователския екип.

Ролстън беше дал на МакОлиф една папка с проучванията на А. Джерард Бут в такива разнородни райони като Иран, Корсика и южна Испания. Алекс си спомни, че е чел някои от статиите в „Нешънъл Джиолъджист“ и още, че те му бяха направили впечатление със своята яснота и професионализъм. Бут беше кадърен; дори повече от кадърен.

Бут също се оказа жена. А. Джерард Бут бе известна сред колегите си като Алисън Бут; никой не си правеше труда да използва второто й име.

Усмивката й бе една от най-привлекателните, които МакОлиф изобщо беше виждал. Бе по-скоро полуусмивка — човек би могъл да я нарече дори мъжествена, но абсолютната женственост на момичето не допускаше тази дума. Очите й бяха сини, подвижни и откровени — очи на професионалист. Ръкостискането й — силно, също професионално. Светлокестенявата й коса — дълга, мека и леко навита — Алекс си помисли, че тя я е ресала няколко пъти заради интервюто. Възрастта й можеше да бъде всякаква между края на двадесетте и средата на тридесетте; не можеше да се определи на око, само в ъгълчетата на очите й се бяха образували бръчиците на смеха.

Алисън Бут бе не само кадърна и не само жена; освен това тя беше, поне на пръв поглед, много привлекателна личност. По време на разговора им на МакОлиф непрекъснато му идваше наум терминът „професионалист“.

— Накарах Роли да ми обещае, че ще пропусне да спомене факта, че съм жена. Не го дръжте отговорен за това.

— Значи бяхте напълно сигурна, че съм назадничав?

Момичето вдигна ръка и отметна настрана дългата си мека коса, паднала на хубавото й лице.

— Не съм изпитвала предварителна враждебност, доктор МакОлиф. Просто разбирам практическите пречки. Част от работата ми е да Ви убедя, че съм квалифицирана.

И след това, като че ли осъзнавайки възможността да бъде разбрана двусмислено, Алисън Бут престана да се усмихва и оправи полата си… професионално.

— Що се отнася до работата на обекта и в лабораторни условия, сигурен съм, че сте квалифицирана…

— Струва ми се, че всякакви други разсъждения ще бъдат излишни — каза момичето с лека следа от английска скованост.

— Не е задължително. Съществуват и проблеми с околната среда, различни степени на физически дискомфорт, да не кажем несгоди.

— Не мога да си представя, че Ямайка е в един кюп с Иран или Корсика. Правила съм проучвания на тези места.

— Знам…

— Роли ми каза — Прекъсна го Алисън Бут, — че няма да приемате препоръки за пътувания преди да сте разговаряли с нас.