Робърт Лъдлъм - Загадката Халидон

— Моля Ви, не правете резки движения, господин МакОлиф. Продължете да се преструвате, че ми обяснявате. Господин Холкрофт ще се срещне с Вас в Сохо; там има един нощен клуб, който се казва „Кукумявката на Сейнт Джордж“. Той ще Ви чака. Застанете на бара, той ще Ви се обади. Не се притеснявайте за времето… Той не иска да му звъните повече. Наблюдават Ви.

МакОлиф преглътна, пребледня и махна с ръка — усети, че го прави прекалено показно — по посока на „Хатън Гардън“. Той също заговори бързо и рязко.

— Господи! Щом наблюдават мен , значи наблюдават и Вас !

— Ние пресмятаме тези неща…

— Не ми харесва вашето пресмятане! Какво очаквате да кажа на Уорфийлд? Да ме остави в Сохо ли?

— Защо не? Кажете му, че имате желание да прекарате една нощ навън. Нямате нищо планирано за сутринта. Американците обичат Сохо; това е напълно естествено. Вие не сте запален комарджия, но от време на време изигравате по някоя игра.

— Господи! Бихте ли си направили труда да опишете сексуалния ми живот?

— Бих могъл, но няма да го направя — после отново прозвуча гърленият, висок глас със северняшко произношение: — Благодаря Ви, сър. Много сте любезен. Сигурен съм, че ще намеря приятелите си.

Човекът бързо се отдалечи в нощната мъгла към „Хатън Гардън“. МакОлиф усети, че цялото му тяло потръпва; ръцете му се тресяха. За да спре треперенето им, той бръкна в джоба си за цигари и почувства облекчение, когато успя да стисне металната си запалка.

Беше дванадесет без пет. Той щеше да чака до полунощ и след това да си тръгне. Бяха му дали инструкции да се върне в „Савой“; щяха да му определят друга среща. Дали това означаваше, че тя ще бъде определена по-късно същата нощ? Може би в ранните сутрешни часове? Или „да се върне в «Савой» означаваше просто, че повече няма да го карат да стои на ъгъла на «Хай Холборн» и «Чансъри Лейн»? Че тази вечер ще го освободят?

Думите бяха ясни, но превратното им тълкуване беше напълно възможно. Ако поискаше, той можеше да“ стигне в Сохо, при Холкрофт, независимо от пречките. Групата на преследвачите му щеше да отбележи факта, че Уорфийлд не се е появил на срещата. Тази възможност оставаше открита.

„ Мили боже! — помисли си Алекс. Какво ми става? Думи и значения… възможности и превратности. Тълкуване на… заповеди! “

Кой, по дяволите, му даваше заповеди !

Той не беше от хората, които позволяват да ги командват!

Но когато ръката му затрепери, докато поднасяше цигарата към устните си, разбра, че могат да му нареждат… за неопределен период от време. Той трябваше да прекара това време в ада, който не можеше да търпи; не беше свободен.

Изработените от радий стрелки на часовника му се срещнаха. Беше полунощ. Всички да вървят в проклетия ад! Той щеше да си тръгне! Щеше да се обади на Алисън и да й каже, че иска да отиде при нея да пийне нещо… да я попита дали ще го приеме. Холкрофт можеше да си чака цялата нощ в Сохо. Къде беше това? В „Кукумявката на Сейнт Джордж“. Тъпо шибано име!

Да върви по дяволите и той!

Ролс-ройсът изскочи от мъглата откъм Нюгейт. Ревящият му двигател наруши тишината на иначе спокойната улица. Колата се плъзна покрай бордюра пред МакОлиф и спря рязко. Шофьорът стана от мястото си, заобиколи тичешком дългата кола и отвори задната врата за Алекс.

Всичко стана толкова бързо, че МакОлиф объркано захвърли цигарата си и се качи; той не се беше настроил за бързата смяна на обстановката. Джулиан Уорфийлд седеше в отдалечения десен ъгъл на огромната задна седалка, а миниатюрното му телце изглеждаше смалено от внушителния интериор на автомобила.

— Съжалявам, че Ви накарах да чакате до последната минута, господин МакОлиф. Наложи се да закъснея.

— Винаги ли си вършите работата с оглед на две неща: секретността и шоковия ефект? — попита Алекс, като се отпускаше назад на седалката. Той изпита облекчение, когато усети, че може да говори свободно.

Уорфийлд му отговори със силния си старчески смях:

— В сравнение с Хауърд Хюз аз съм продавач на коли на старо.

— И все пак ме карате да се чувствам страшно неудобно.

— Искате ли да пийнете нещо? Престън има вградено барче ей там — Уорфийлд посочи тапицирания с филц гръб на предната седалка. — Само дръпнете онази ивица.

— Не, благодаря. Може и да пийна по-късно, но сега не искам.

„ Спокойно. Спокойно, МакОлиф, помисли си той. За бога, не се издавай. Холкрофт може да чака цялата нощ. Преди две минути се канеше да го накараш да прави точно това! “