Робърт Лъдлъм
Загадката Халидон
На Мардж и Дон Уайлд
Дивете се на хляба и на хибискуса, и на спокойните полети до островите, и, за бога, пазете се от слънцето! Мерете си думите; те прекъсват телефоните!
Всичко добро…
Порт Антонио, Ямайка
Бялата океанска пяна се разби в кораловата скала и отстъпи назад на фона на наситеносините води на Карибско море, които изглеждаха като рисуван облак от декор. Понесе се напред и надолу, разля се върху хилядите миниатюрни, остри, неравни пукнатини, с които беше покрит коралът, и сливайки се с океана, отново стана част от него.
Тимъти Даръл излезе на отдалечения край на огромния безформен басейн, чиято платформа стърчеше над коралите наоколо и започна да наблюдава все по-ожесточаващата се битка между водата и скалата. Тази усамотена част на североямайското крайбрежие представляваше компромис между човека и природния феномен. Вилите «Трайдънт» бяха построени върху един коралов зъбер, който ги обграждаше от трите страни и имаха една-единствена алея, свързана с пътя отпред. Те бяха миниатюрни повторения на имената си 1 1 Трайдънт означава на английски тризъбец. — Б.пр.
: това бяха къщи за гости с изглед към морето и кораловите полета. Всяка от тях бе самостоятелна, макар и раздалечена от другата, а целият комплекс — отделен от съседната територия на Порт Антонио.
Даръл беше младият английски управител на вилите «Трайдънт». Той бе завършил лондонския колеж за хотелски мениджмънт и името му предшестваше цяла поредица писма, които свидетелстваха за повече знания и опит, отколкото внушаваше видът му на двадесет и петгодишен младеж. Но Даръл си го биваше и той го знаеше; знаеха го и собствениците на «Трайдънт». Никога не спираше да търси неочакваното — това, заедно с привичното му спокойствие правеше неговото управление първокласно.
Сега беше открил неочакваното. И то го безпокоеше.
Това бе математически невъзможно. Или, ако не невъзможно, то поне крайно невероятно. То бе просто безсмислено.
— Господин Даръл?
Той се обърна. Кафявата му ямайска секретарка, чиято кожа и черти свидетелстваха за вековния съюз между Африка и Империята, беше излязла на платформата, за да му предаде някакво съобщение.
— Да?
— Полет 16 на «Луфтханза» от Мюнхен до Монтего има закъснение.
— Това е резервацията на Кеплер, нали?
— Да. Ще изпуснат връзката за острова.
— Трябваше да са дошли в Кингстън…
— Но не са — каза момичето, а в класа й прозвуча неодобрение като в изявлението на Даръл, макар и не толкова остро. — Явно не искат да прекарат нощта в Монтего; изпратили са радиограма от «Луфтханза». Вие трябва да им уредите чартърен полет…
— За три часа? Да го направят немците! Закъснението е по вина на тяхната техника…
— Опитали са, но не са могли да осигурят нищо в Мо'Бей.
— Разбира се, че не са могли… Ще накарам Ханли. Той ще се върне от Кингстън със семейство Уорфийлд до пет часа.
— А ако не се съгласи?
— Ще се съгласи. Нямаме друг изход. Надявам се, че няма да продължи така цялата седмица.
— Защо говорите така? Какво ви притеснява?
Даръл пак се обърна към парапета над кораловите зъбери. Запали цигара, като закриваше с шепа пламъчето от поривите на топлия бриз.
— Няколко неща. Не съм сигурен, че мога да ги забележа всичките. В едно съм сигурен — той погледна момичето, но очите му се взираха в спомените. — Преди малко повече от дванадесет месеца започнаха резервациите точно за тази седмица. Преди единадесет месеца свободните места свършиха. Всички вили бяха заети… точно за тази седмица.
— «Трайдънт» е известно място. Какво толкова странно има?
— Ти не разбираш. Нито една от тези резервации не е променяна отпреди единадесет месеца.
Нито една от тях не е отменена, няма никаква промяна на датите, дори с един ден.
— Толкова по-удобно за вас. Мисля, че това би трябвало да ви хареса.
— Не разбираш ли? Това е математически парадокс — или поне противоречие. Имаме двадесет вили. Сложи ги по двама във вила, излизат четиридесет семейства — майки, бащи, лели, чичовци, братовчеди… За единадесет месеца не им се е случило нищо, което да промени плановете им. Никой от по-възрастните не е умрял — а според нашата статистика хората, които обслужваме, не са само младежи. Не са ги сполетявали сериозни нещастия, нито прости неудачи в бизнеса, нито шарки и заушки, нито сватби и погребения, нито продължителни боледувания. И все пак това не е коронация на кралицата; те идват просто, за да прекарат една седмица в Ямайка.
Читать дальше