Робърт Лъдлъм - Загадката Халидон

Холкрофт не можеше повече да си мълчи.

— Заявявам — които и да сте Вие — че ние сме логичните… екзекутори.

— Понятието „логични“ е взаимозаменяемо с понятието „заслужаващи“. Това бих казал за вашия случай. Бог, Кралицата и Империята доста пострадаха в последните години. В известен смисъл пропорционално на техните относителни грехове… Но това не ни засяга, Главнокомандващ. Както казах в самото начало още, вашите инструкции са били ясни: доберете се до списъка на „Дънстоун“ на всяка цена. Цената вече е ясна. Ние ще ви дадем списъка. А вие ще се махнете от Ямайка. Това е цената.

И отново тишина, и още веднъж взаимно разменяне на преценяващи погледи. Облак премина пред луната над Монтего и тъмна сянка легна на лицата им. Накрая Холкрофт проговори.

— Как можем да сме сигурни в неговата автентичност?

— Можете ли още да се съмнявате в нас след случилото се през деня? Помнете, че е от наш взаимен интерес „Дънстоун“ да бъде елиминиран.

— Какви гаранции очаквате от наша страна?

Даниел се разсмя. Смях, породен от чувството за хумор.

— Нямаме нужда от гаранции, Главнокомандващ. Ние ще знаем. Не можете ли да разберете това? Островът ни не е континент; ние знаем всяка свръзка, канал и контакт, чрез които функционирате — усмивката изчезна. — Тези операции ще спрат. Уредете, каквото имате да уреждате, защото след това няма да имате вече тази възможност… Дайте — наистина дайте — Ямайка на онези, които по право са нейни собственици. Оставете я на борбите й, на хаоса и всичко от този род.

— А — каза англичанинът тихо, — ако тези решения не зависят от мен?

— Не правете грешка, Главнокомандващ Холкрофт! — гласът на Даниел се извиси, като прекъсна агента. — Екзекуциите, които бяха извършени днес, започнаха по обед, лондонско време. А всеки ден ударите на часовника в кулата на Парламента отброяват нов обед. Когато ги чуете, спомнете си. Това, на което сме способни днес, на него ще бъдем способни и утре. А ние ще добавим и истината за нашите мотиви. Англия ще се превърне в пария на общността на нациите. Вие не можете да си позволите това.

— Заплахата Ви е нелепа — противопостави му се Холкрофт не по-малко трескаво. — Както казахте, този остров не е континент. Ние ще ви открием и ще ви унищожим.

Даниел кимна и отговори бързо:

— Напълно възможно. И трябва да знаете, че ние сме подготвени за такъв развой на събитията.

Ние сме тук от повече от двеста години. Забележително, нали?… В името на всичко, което считате за свещено, платете цената, Холкрофт; вземете списъка и спасете каквото можете от „Дънстоун“. Вие заслужавате това. Не че ще можете да спасите кой знае колко: от всички географски ширини ще долетят лешоядите и ще се спуснат към плячката. Но ние Ви предлагаме време, може би само няколко дни. Възползвайте се по възможно най-добрия начин!

На панела под таблото светна една червена лампичка и хвърли отблясъците си на предните седалки. Чуха се високите, отсечени повторни позвънявания на високочестотен зумер. Шофьорът се протегна към слушалката и я вдигна до ухото си, подържа я така няколко секунди и след това я подаде на Даниел.

Старейшината на Халидон слушаше внимателно. Алекзандър видя лицето му в огледалото за обратно виждане. Даниел не успя да скрие тревогата си. А след това и гнева си.

— Направи каквото можеш, но не рискувай живота на никого. Нашите хора трябва да се изтеглят. Никой да не напуска комуната. Това е окончателно. Не подлежи на преразглеждане! — Той постави твърдо слушалката на изправената й стойка и се обърна в седалката си. Първо погледна към Алекзандър, а след това и към Холкрофт, задържа очите си върху англичанина, докато говореше саркастично.

— Британските експерти, Главнокомандващ. Ноу-хауто на Джон Бул… Западнойндийските специалисти, MI5, „Карибски район“, са получили току-що заповед от „Дънстоун“. Те трябва да влязат в Кок Пит и да причакат експедицията. Тя трябва да остане там… завинаги.

— О, Боже — МакОлиф се хвърли напред. — Могат ли да ги достигнат?

— Попитайте именития авторитет — каза Даниел хапливо, с очи широко отворени към Холкрофт. — Те са негови хора.

Агентът се беше вдървил, като че ли бе спрял да диша. Но се виждаше, че мозъкът му работи бързо.

— Те бяха в контакт с приемащите съобщенията… сигналите, изпращани от района на лагера. Местоположението може да бъде определено с известна точност.

— От хиляда ярда — вмъкна се в мисълта му Алекс и я довърши.