Робърт Лъдлъм - Загадката Халидон

— Какво стана с Малкълм?

Даниел замълча, след това тихо и някак скръбно каза:

— Все още не знаем. Търсим… Или е в безопасност — или е мъртъв. Няма средно положение. — Даниел погледна към Холкрофт. — Малкълм е мъжът, когото вие познавате като Джоузеф Майер, командир Холкрофт.

МакОлиф премести погледа си върху агента. Значи Холкрофт, манипулаторът, беше главнокомандващ. Главнокомандващ Холкрофт, лъжец, манипулатор… и човек, рискуващ живота си, за да спаси ближния си.

Холкрофт реагира на думите на Даниел, като притвори очи точно за две секунди. Информацията беше бремето на професията, за което него не го бе грижа. Манипулаторът отново бе обходен по фланговете.

— Дали ми е останал поне един-едничък чернокож мъж, който да работи за мене? За Службите?

Старейшината се усмихна смирено.

— По наши изчисления — седмина. Трима от които почти не вършат никаква работа.

— Благодаря, че ме осветлихте. Сигурен съм, че можете да ме снабдите и с имена… Те изглеждат толкова еднакви, нали разбирате.

Даниел прие спокойно станалата вече клише обида, но усмивката му изчезна, очите му изглеждаха студени в жълтата лунна светлина.

— Да, разбирам проблема Ви. Сигурно има толкова малко неща, по които да ни различавате… при такава гледна точка. За щастие, има и други стандарти. Няма да имате нужда от имената им.

Холкрофт отвърна на погледа на Даниел без ни най-малко да се смути.

— МакОлиф ми предаде вашите искания. Ще Ви кажа това, което казах и на него. Те, разбира се, са неизпълними.

— Моля Ви, главнокомандващ Холкрофт — каза Даниел рязко, прекъсвайки го, — има толкова много други усложнения, хайде да не ги увеличаваме и с лъжи. Още от самото начало вашите инструкции бяха ясни. Или предпочитате да се споразумеем с американците? Или с французите? Или може би с германците?

Настъпи неловка тишина. Имаше някаква жестокост в нея, безпощадно индуциране на болката. Алекзандър наблюдаваше как двамата врагове си разменят погледи. Той видя постепенното, болезнено осъзнаване, появило се в очите на Холкрофт.

— Тогава вие знаете — каза англичанинът тихо.

— Знаем — отговори просто Даниел. Холкрофт замълча и се загледа през прозореца.

Старейшината на Халидон се обърна към МакОлиф.

— Глобалното двуличие, Докторе. Главнокомандващ Холкрофт е най-добрият офицер на британските служби. Поделението, което управлява, е резултат от координираните усилия на гореспоменатите правителства. Обаче то е координирано само на думи, на книга. Тъй като MI5 — в качеството си на първостепенна разузнавателна сила — не признава никоя от другите страни, подписали споразумението и не ги осведомява за напредъка на разследването.

— Има основателни и то твърде важни причини за нашите действия — каза Холкрофт, докато все още гледаше през прозореца.

— Които се свеждат до една, нали, Главнокомандващ?… Сигурността. Вие не вярвате на съюзниците си.

— Нашите партньори са спънати и вързани, от тях винаги изтича информация. Опитът ни с тях е доказал това — агентът не вдигаше очите си от водата.

— И за Вас е лесно да ги заблуждавате — каза Даниел. — Вие им подавате невярна информация, казвате им, че съсредоточавате усилията и хората си в Средиземноморието, след това в Южна Америка — Аржентина, Никарагуа. Дори край Хаити… Но не и в Ямайка. — Старейшината замълча, за да подчертае последното. — Не, в никакъв случай Ямайка.

— Стандартна процедура — отвърна Холкрофт и даде възможност на Даниел за един кратък, отегчен поглед.

— Тогава за Вас няма да е изненада фактът, че чуждестранните Ви съюзници също не Ви вярват. Те са изпратили свои групи, най-добрите си мъже, които щателно проследяват всяко парченце информация, подадено от MI5. Те работят усилено.

Холкрофт рязко завъртя главата си към Даниел.

— Това е в разрез със споразумението ни — монотонно и ядно каза той.

Старейшината не се усмихна.

— Не мисля, че положението, в което се намирате, Ви дава право да играете на престорено правоверен, командире. — Даниел премести погледа си върху Алекзандър. — Виждате ли, МакОлиф, тъй като „Дънстоун Лимитид“ е конгломерат със седалище в Лондон, стигнало се е до споразумението всички пълномощия да се дадат на Британското разузнаване. Подразбирало се е от само себе си; MI5 са най-добрите в свободния свят, а Главнокомандващият — най-добрият им офицер. Привърженици на теорията, че колкото по-малко тайни служби са въвлечени в операцията, толкова по-малка е вероятността да се наруши секретността, англичаните се съгласили да работят сами и да информират периодично останалите. Вместо това, те непрекъснато подават неверни данни — Даниел си позволи една тъжна усмивка. — В някаква степен, те са оправдани. Американците, французите, германците, всички те са нарушавали споразумението, а и никой от тях не е имал намерението да го спазва стриктно. Всеки е слухтял след „Дънстоун“, докато открито заявявал, че е оставил полето за работа на англичаните… „Дънстоун“ трябва да бъде разрушен на всяка цена. Съборен тухла по тухла, икономически. Световните пазари не биха се съгласили на нищо по-малко. Но има толкова много тухли… Всяко правителство вярва, че ако то може първо да се добере — да се сдобие със списъка на „Дънстоун“ преди останалите… е, някакви споразумения в тази насока могат да бъдат постигнати.