Робърт Лъдлъм - Загадката Халидон

„Запали мотора само за момент. Включвай — изключвай. Включвай — изключвай. Докато зъбецът на скоростния лост подаде.“

Той го направи. Колко пъти, никога нямаше да си спомни. Щеше да помни единствено студените, спокойни очи на Р. С. Холкрофт, които го наблюдаваха.

Понтиакът мръдна. Най-напред — към насипа пръст, след това, когато Алекс включи на заден, назад — колелата се завъртяха бясно — през тревата.

Те се движеха.

МакОлиф направи едно рязко, пълно завъртане на волана, насочвайки колата към циментираната алея. Той натисна газта и понтиакът набра скорост по меката трева, докато се подготвяше за леко разтърсващия скок през бордюра.

Четири секунди по-късно те преминаха през каменните врати на парка.

Алекзандър зави надясно. На изток. Назад към „Миранда Хил“. Знаеше, че Холкрофт беше слисан, но това нямаше значение. Все още не беше време за обяснения и изглежда англичанинът разбираше това. Той не каза нищо.

Няколко минути по-късно, при първата пряка, МакОлиф смени светлината и завъртя наляво. На север. Табелата гласеше: „Корниш Анекс“.

Холкрофт проговори.

— Към крайбрежния булевард ли караш?

— Да. Наричат го „Глоусестър“. Той минава през Монтего и се превръща в магистрала номер едно.

— Значи си зад колата на „Дънстоун“… зад мерцедеса.

— Да.

— И мога ли да предположа, според последното известие, което — на това място Холкрофт хвана транзисторното уоки-токи, — те са получили от оня парк, че има и друг, по-кратък маршрут до него? И по-бърз?

— Да. Даже два. „Куинс Драйв“ и „Крониш Роуд“. Те са преки на „Глоусестър“.

— Което означава, че те биха поели по тези два маршрута.

— Най-вероятно.

— И естествено, те ще претърсят парка.

— Надявам се да го направят.

Р. С. Холкрофт се облегна назад в седалката. Това беше жест на временно успокоение. И не без известна доза възхищение.

— Вие сте много, ама много схватлив ученик, господин МакОлиф.

— С риск да стана банален, ще повторя: обаче училището е скапано.

Те чакаха в тъмното, в горичката на края на полето. Щурците с песните си отброяваха влачещите се секунди. Бяха зарязали понтиака на мили от тук, в един пустеещ черен път в областта Катрин Маунт и бяха извървели пеш останалото разстояние до фермата в покрайнините на Юнити Хол. Бяха изчакали падането на нощта преди да изминат последните няколко мили от пътя. Предпазливо, непрекъснато с прикритие, когато бяха на пътя — с цел да останат незабелязани. Най-накрая използваха и релсите на Ямайските железопътни линии като ориентир.

Намериха карта на пътищата в жабката на автомобила и я разучиха. Беше ги влудило. Повечето от улиците на запад от центъра на Монтего не бяха отбелязани, линии без имена, а винаги имаше и второстепенни пътища-алеи, за които нямаше и линии. Те преминаха през многобройни квартали-гета, докато осъзнаваха, че жителите им ги измерваха с поглед — двама бели, които нямаха работа в тази част на града. Едно нападение над такива мъже би им донесло някаква изгода.

Холкрофт беше настоял двамата да си облекат саката и така да сложат оръжието си в коланите, че то да се вижда отдалеч.

Двама „фазани“, преминаващи през враждебна колониална територия, показващи на местните „чернилки“ съвсем ясно, че те притежават от магическите огнени пръчки, които сеят смърт. Нелепо.

Но нямаше и нападение.

Пресякоха река Монтего при Уестгейт, на миля и половина от железопътната линия. Там се натъкнаха на временен скитнически анклав — лагер на безделници в ямайски вариант — и Холкрофт поведе разговора.

Те били застрахователни инспектори, обслужващи компанията; нямали нищо против мръсния им, боклучав район на лагера до оня момент, когато това щяла да стане пречка за железопътната линия. Но появи ли се и най-малка засечка по линията, наказанията наистина щели да бъдат сурови.

Нелепо.

Но никой не ги закачи, въпреки че заобикалящите ги черни очи бяха изпълнени с омраза.

В Юнити Хол имаше един малък товарен пикап. Единична платформа с две опасани в тел крушки, осветяващи голото пространство. Вътре в разнебитения от дъждовете заслон седеше един пиян старец, наливащ се с евтин ром. С големи мъки измъкнаха от него само толкова, колкото МакОлиф да се ориентира в обстановката. Мъгляви обяснения и все пак достатъчни, за да се определят съответните разстояния от магистралата на пътищата, които извиваха, с начало от Париш Хуорф, навътре във фермерската област на югозапад.