Робърт Лъдлъм - Загадката Халидон

Десетина пешеходци се загледаха в тях, повечето побягнаха, не желаеха да бъдат въвлечени по някакъв начин в конфликта; другите останаха да наблюдават, очаровани от това, което виждаха. Двама бели тийнейджъри притичаха до парите и се наведоха да ги вдигнат.

Неизвестно защо МакОлиф се почувства разтревожен от този факт. Той направи разделящите ги три крачки и срита жестоко единия от младежите в главата.

— Измитайте се веднага! — изрева той, докато тийнейджърът падаше назад и протеклата кръв моментално сплъстяваше русата му коса.

— МакОлиф! — изкрещя Холкрофт, който се затича и заобиколи колата, към другата предна врата. — За Бога! Скачай вътре и карай!

Докато Алекс се хвърляше на седалката, той видя онова, което инстинктивно знаеше, че е най-лошото от всичко, което можеше да им се случи сега. През една пряка, изплувайки от кръжащата по улицата тълпа, един жълтеникавокафяв мерцедес бенц набираше скорост, мощният му, ревящ двигател, даваше да се разбере, че се очаква още по-рязко увеличение на скоростта.

МакОлиф превключи на скорост и натисна педала на газта до пода. Колата реагира и Алекс беше благодарен, че колелата се завъртяха бързо. Той изкара колата в средата на „Куинс Драйв“, по онова, което трябваше да бъде „Миранда Хил“ и веднага задмина две други коли… толкова близко, че едва се размина със сблъскването.

— Мерцедесът идваше надолу по улицата — каза той на Холкрофт. — Не знам дали са ни забелязали.

Англичанинът се обърна рязко в седалката си, като същевременно извади автоматичния „Райси“ и транзисторното радио от джобовете си. Той го включи, през пращенето от атмосферните смущения се чуваха възбудени гласове, издаващи команди и отговарящи троснато на въпросите-фрази. Езикът, на който ставаше всичко това не беше английски. Холкрофт обясни причината.

— „Дънстоун“ е привлякъл половината от „Унио Корсо“ в Ямайка.

— Разбираш ли нещо?

— Достатъчно… В момента са на ъгъла на „Куинс Драйв“ и „Есекс“. В района на „Миранда Хил“. Те са разбрали, че ние сме причината и за втория смут.

— Преведено: значи са ни забелязали.

— Може ли от тази кола да се изстиска още нещо?

— Не е лоша, но не е за надпревара с мерцедес. Холкрофт остави радиото на пълна мощност, очите му бяха обърнати все към задния прозорец. От малкия високоговорител се разнесе канонадата на бързо разменени реплики и в същия момент МакОлиф видя как един черен понтиак с голяма скорост изскочи отдясно, от нанадолнището пред тях, спирачките му задраха, шофьорът бясно завъртя кормилото.

— Господи! — извика той.

— Техен е! — викна Холкрофт. — Западният им патрул току-що рапортува, че ни е видял. Обръщай! При първа възможност.

Алекс подкара с всичка сила към върха на хълма.

— Какво прави той? — отново изкрещя, цялото му внимание беше на пътя пред тях, приковано към автомобили, които може да са запречили пътя точно на върха.

— Той обръща… занесе се по средата на пътя. Сега изправя колата.

На върха на склона МакОлиф завъртя кормилото надясно, натисна газта до дупка и се понесе покрай три автомобила по стръмното нанадолнище, като принуди единствената приближаваща ги кола да се залепи за бордюра.

— Има някакъв парк на около половин миля надолу оттук — той не можеше да е сигурен за разстоянието; ослепителното слънце играеше по Металните предмети и ги изкривяваше или поне така изглеждаше. Но не можеше да се наслаждава на това; можеше единствено да се задълбочи в размислите си. Умът му трескаво възпроизвеждаше светкавични образи от наскоро случили се неща. Образите на един друг парк… в Кингстън: паркът „Сейнт Джордж“. И на един друг шофьор… един многостранно развит ямаец, наречен Родни.

— И? — Холкрофт се беше хванал здраво, с дясната ръка, стиснала пистолета, за таблото, а с лявата, в която беше радиото, предаващо на пълна мощност, за седалката.

— Движението не е оживено. Няма и много хора…

Алекс пак кривна леко колата, за да задмине друг автомобил. Той погледна в огледалото за обратно виждане. Черният понтиак беше на върха на хълма зад тях; не ги деляха повече от четири коли.

— Мерцедесът се носи на запад по „Глоусестър“ — каза Холкрофт, прекъсвайки мислите на Алекс. — Те казаха „Глоусестър“… Друга кола се движи по… „Сиуъл“… — превеждаше бързо Холкрофт, докато гласовете се наслагваха един върху друг.

— „Сиуъл“ е в другия край на района — каза МакОлиф по-скоро на себе си, отколкото на агента. — „Глоусестър“ е крайморския булевард.