Робърт Лъдлъм - Факторът на Хадес

Марти, продължаваше да разпечатва документите на проекта „Хедес“, обърна се и подхвърли:

— Мога ли да предложа кандидатура? Това трябва да бъде мистър Халдейн, бившят шеф на „Бланчард Фармацевтика“. Какво ще кажете?

Погледите на всички присъстващи дружно се отправиха към сивокосия старец. Той радостно закима в знак на съгласие, доволен, че ще му се отдава възможност донякъде да възвърне загубеното си самоуважение.

— Да, така и ще постъпим. С удоволствие ще разкажа всичко на президента. — Ентусиазма му видимо намаля. — Само, че Виктор няма да ме допусне до срещата.

— И аз мисля, че днес едва ли някой ще бъде допуснат близко до президента, — съгласи се с него Ранди.

— Джон замислено се начумери.

— И какво, върнахме се там, където започнахме. По дяволите, трябва да има начин да спрем Тремон!

— При това по-бързо, — добави Питър. — този дяволски Ал Хасан със своите убийци може да дойде тук всяка минута.

— Кой друг ще присъства на церемонията? — попита Ранди. — Съветника по здравеопазването? Главата на президентската администрация?

— Те ще бъдат здраво охранявани, — каза смит. — Освен това и хората на Тремон ще се погрижат никой от нас да не бъде допуснат да се приближи. Спецслужбата на Тремон няма да се спре пред нищо в изпълнението на тази си задача. В известен смисъл, те са по-голямо препятсвие от националната служба за охрана.

— Но може би там ще присъства и някой от чуждестранните лидери, — каза Ранди. — Тогава може да опитаме…

— Почакай! — В главата на Джони изникна друга идея. Приближи се до компютъра и приседна до Марти. — Марти, можеш ли да влезеш в телевизонната мрежа?

— Разбира се. Вече съм влизал в Си Ен Ен. — Засмя се, Марти. — Но това беше станция на местна кабелна телевизия, аз се намирах в същото здание, само че в друго студио. Колкото до националната телевизия, не знам. Коя телевизионна компания да хакна? Какви са и компютърните кодове? А ще имам нужда и от телевизионна камера тук.

— В Лонг Лейк има малка студия, — каза Мерсер Халдейн.

— Но те ще са ангажирани с транслацията на церемонията, — възрази Ранди. — Ще бъде пълно с хора, технически сътрудници и други.

— Ако трябва ще си проправим път с оръжия. Ти можеш ли да се свържеш с тях от тук, Марти?

— Мисля, че да.

— Така и ще направим.

— Лонг Лейк ще е тъпкано с полицаи, — възрази Питър. — Толкова много, че ще се настъпват по петите.

В този момент вниманието на присъстващите беше привлечено от някакво движение в залата. Обърнаха се и видяха един от сътрудниците в лабораторията, този, който донесе аптечката за Питър. Бяха забравили да го върнат в конферентната зала и той бавно се приближаваше към тях. Кръвта се бе оттеглила от лицето му.

— Нищо не знам за това, което открихте тук. Всичко, което върша, е рутинен анализ — вдигна ръка, сякаш искаше прошка. — Самият аз съм взимал от антибиотиците на Бланчард. Имам семейство, което… — преглътна тежко — Те също са ги употребявали. Аз… може би трябва да знаете, че мистър Тремон има малко телевизионно студио във вилата. Инсталира го, за да се свръзва със заводите и местното студио. Искаше да прави изявления лично и да ги излъчва. Студиото е истинско произведение на изкуството. Мога да ви покажа къде е.

— Марти?

— Може би ще ми трябва повече време — несигурно каза той.

След първия шок от чудовищните планове на Тремон сега мозъкът на Смит заработи точно и ясно. Сякаш интелектът му допълнително се бе изострил. Погледна часовника си и започна да раздава заповеди.

— Имаме четиридесет минути. Ранди, ние отиваме на церемонията и ще се опитаме да предадем записките на президента. Дори да не успеем да се приближим достатъчно, ще предизвикаме бъркотия и ще осигурим още време на Марти. Ти, Питър, заедно със Самсон ще защитавате Марти и Халдейн. Господин бивш председател на борда, когато застанете пред камерата, ще изнесете речта на живота си.

— Ще го направя, разчитайте на мен.

Бледен, Питър промърмори:

— Сладка работа.

— Нека лабораторният техник ви покаже къде е студиото, другите ще ги оставите заключени. Ние взимаме онези М-16, ако се наложи да вдигнем повече шум. Всичко ли е ясно?

Останалите кимнаха. За момент се спогледаха един друг, за да се окуражат. След това всички експлодираха в действие, като Питър, Марти и Халдейн се втурнаха с техника към студиото, а Смит и Ранди се затичаха навън към колата.

Ранди караше бързо по планинския път под късните лъчи на есенното слънце. Беше удивително колко нормален и красив изглежда светът. На по-малко от миля от вилата видяха пред себе си облак прах.