Робърт Лъдлъм - Факторът на Хадес

— Мамка му! — невярващо възкликна Питър.

Джон продължи, сякаш не го бе чул.

— Те са разпространили вируса, така че да предизвикат епидемия след десет години. Всяка година са мутирали вируса, така че все по-рано да настъпва леталния му стадий. Тази година ще се разболеят милиони, а те ще направят милиарди долари. Всичко е стартирано, без да са сигурни дали въобще ще успеят да създадат серум, дали ще е достатъчно ефикасен или стабилен, за да може да се транспортира. Обрекли са милиони хора на смърт, принуждавайки ги да платят за спасението си.

Ранди изумено тръсна глава.

— И всичко това, за да може Тремон да спечели много пари. Да стане богат. Да живее в разкош. — Гласът й се пречупи — Затова ли умря София? Тя е била в Перу и сигурно там е срещнала Тремон. Това е липсващото телефонно обаждане. Когато е започнала работа над вируса, тя си е припомнила нещо и е позвънила в Бланчард. Не е чудно, че той е прекъснал изследванията й.

Джон погледна Ранди. По страните й се стичаха сълзи. Очите му се навлажниха. Прегърна я.

Халдейн стоеше и трепереше целият от ужас.

— Боже господи! Никога не съм си представял, че съществува такова зло. Всички тези бедни хорица, които са използвали нашите антибиотици! Доверили са се на науката и медицината да облекчат страданията им. Доверили са се на Бланчард.

Джон яростно се обърна към бившия президент на компанията.

— А колко щеше да спечелиш ти, ако не си беше променил настроението?

— Какво? — премигна насреща му Халдейн. Сбръчканото му лице стана ядно колкото това на Смит. — Виктор използва името ми. Той ме излъга! Той е направил всичко да изглежда така, сякаш е одобрено от мен. Какво трябваше да направя? Беше ме притиснал до ъгъла. Бях безсилен. Той щеше да заграби моята компания. Заслужавах нещо! Аз… — чувайки собствените си думи, Халдейн млъкна и се свлече на стола. Гласът му се изпълни със срам. — Тогава не знаех какво е направил и колко ужасни ще са последствията. Когато видях какво означава всичко, не можех да мълча — присмя се презрително на себе си. — Твърде малко, твърде късно. Това ще кажете. Алчен като останалите, твърде късно се е сетил за твърде тихата си съвест.

— Така и трябва — каза Джон отблъскващо. Загърби го и се обърна към Питър и Ранди. — Трябва да…

— Джон!

Викът беше изпълнен с ужас. Всички се обърнаха към източника. Забравен поради кошмарните разкрития, Марти бе продължил да работи с файловете и да гледа в екрана.

— Те не са спирали. О, не, не, не. Те не само са заразявали антибиотиците с вируса, но все още го правят. Тук пише, че поредният товар със заразени лекарства тръгва днес едновременно с първата пратка серум!

Гробовна тишина обзе стаята. Спогледаха се един друг, сякаш не бяха чули правилно. Не бе възможно!

— Той създава пандемия, която ще продължава безкрай! — ужасен възкликна Джон.

— И ще превърне атомната бомба в детска играчка.

Питър премигна със сините си очи оглеждайки лабораторията. През цялото време придържаше ранената си ръка, сякащ болката се усилваше.

— Трабва да осуетим плановете на тези мерзавци!

— И по-добре да побързаме, — добави Марти, продължавайки да чете излизащите на екрана данни. — В моментта, когато първата партида серум напусне завода, „Бланчард“ ще получи два милиарда долара от редица страни, в това число и от САЩ. — Той се обърна с въртящия се стол. Зелените му очи яростно искряха. — А този ваш Виктор Тремон отскоро е открил банкова сметка на Бахамите.

— Трябва да го спрем сега, — каза Ранди, — от завода ще излезе следваща пратка, а Тремон може да прибере милиарди долара.

— Но как, как е възможно всичко това?… — простена Мерсер Халдейн, виждайки, че изпуска и последния шанс да си изкупи греха. — Виктор получава медала, а товара се отправя след около час. Президента ще бъде в „Бленчард“ заедно със секретните си служби и охрана. Освен това, там ще бъдат задействани и всички местни и окръжни сили на ФБР и полицията.

— Президента! — възкликна Джон и кимна сякаш в потвърждение на някаква своя мисъл. В него започна да се оформя план. — Ето я възможността да спрем Тремон. Ще покажем на президента всичко, което е направил този негодник.

— Ако успеем да се доберем до него, — скептично отбеляза Ранди.

— Ще използваме всички документи, — добяви Питър.

— Трябва ни и някой, на който би повярвал, — каза Джон. — А не обявен за издирване от армия и полиция дискридитиран учен кто мен.

— Или пък агентка на ЦРУ, която навярно е квалифицирана като предател, — мрачно добави Ранди.