Джон Ланчестър - Дългът към удоволствието

Именно този фундаментален импулс според мен прави барбекюто толкова популярно. (Етимологията на „барбекю“ е истински лабиринт: думата произлиза от хаитянското „Barbacado“, нещо като висяща решетка, служеща за издигане над земята на легла и пр. Можем да си представим употребата на този инструмент като помощно средство при инквизиции и канибализъм. Маис, хаитянската богиня на живота, от чието име произлиза думата „maize“ 17 17 Царевица. — Б.пр. , е единствената друга заемка от единия език в другия, която е променила формата си, без да промени същината си, като гръцки бог, който се дегизира за целите на съблазняването или наказанието.) Не, запалването на огън е дълбоко човешки императив, който все още се ознаменува с мощния буржоазен ритуал с дървените въглища и газта от запалка — пряко свързан с далечното минало на човека, с магическия ритуал на намазването с бои, последвано от лов, огън на открито, угощение на племето с прясно убития мамут; респективно съставянето на лист за покупки, отбиването в супермаркета, запалването на барбекюто и церемониалното мъжко задължение на разчленяването, или по така казано, „транжирането“.

Лично аз предпочитам неподвижното барбекю, най-добре тухлено, с регулиращи се отдушници, откъдето да се вентилира; направил съм си такова приспособление в Сент Йосташ със собствените си сръчни ръце. То се намира от другата страна на кухнята срещу голямото дворче и моя басейн (който гледа към маслиновите горички); малкото дворче пък предлага по-широка панорама лозя и възвишения, които постепенно се издигат.

Тази вечер, след дългия ден, завършил с интервю, започнах да приготвям барбекюто. Пред възхитения поглед на Лора разстлах дървените въглища (продадени ми от местния автомонтьор, развиващ и този доходен бизнес) и хитро мушнах между тях една електрическа запалка, подобна по вид, но психологически твърде различна от бързоварчетата, предназначени да топлят чашите с вода до леглата на тежко болните.

— Не мога да понасям мириса на химикали, който се разнася от тези ужасни зидани пещи — обясних аз натъртено.

— В Лондон нямаме възможност да си правим барбекю. Отчасти не ни се занимава, освен това проблемът е в замърсяването и в гълъбите, и в касетофона на съседите — просто не си заслужава. А и времето не е достатъчно предсказуемо, както и при родителите ми в Дерби — те имат вградено барбекю, което никога не използват. Освен това Хю казва, че от суетенето около барбекюто получава сценична треска.

— Някои от нас нямат такива притеснения — вмъкнах лукаво аз. — Около седем и половина минути, докато се разгори, и после още към четирийсет, преди да започна да готвя. Аперитив? Или пък можем да продължим този ласкателен разпит.

— Преди да прекъснем, ми се ще да попитам за нещо, което ми е странно — защо разговаряме точно сега? Молих ви неведнъж и идвах да ви видя три пъти, но все не намирахте време. Защо точно сега се съгласихте на интервю? Надявам се, че въпросът не ви притеснява.

— Толкова небрежно говорим за мотивите, не мислите ли? Предпочитам да не казвам нищо повече от това. Какво би се случило, ако попиташ Нерон или Калигула, или Тиберий относно мотивите за действията им? Кръжим около себе си като планети около слънцето.

Кратко мълчание. Виждам у моята мила онова, което покерджиите наричат „издайниче“ — физически признак, който подсказва съответното психическо усилие при произнасяне на неистина. Колко трогателно — нейното издайниче е от най-баналните и най-често срещаните: тя свежда очи. И понеже такава е перверзността на любовта, аз намирам това за по-възбуждащо и екзотично от най-вулканичното повдигане на рамене, способно да разтегне вратните й сухожилия.

— Добре, тогава хайде да се върнем на въпроса защо се пренесохте тук.

— Принципите на барбекюто не са сложни — поясних аз. — Това е древно изкуство: всъщност барбекю има и в „Илиада“, когато троянците убиват една овца, която според описанието притежава „сребърна белота“, нарязват я на парченца, набождат ги на шиш и ги изваждат от огъня, щом се опекат добре — процес, в който веднага ще разпознаем приготвянето на шиш кебапа, гордия принос на Турция към бързата кухня на Запада. Пътьом ще отбележа, че историческата Троя се намира в днешна Турция, която е много хубаво и евтино място за почивка, ако възможностите на съпруга ти да печели не отговарят на очакванията. Въглените се подреждат в пирамидка, достатъчно висока, за да се получи около петсантиметрова подложка, когато ги разбъркаме и разстелем; това се прави, когато въглените се покрият със сива пепел. Отнема около четирийсет минути. Нищо по-просто. Въпреки това човек трябва да помни и да уважава различната природа на приготвяните съставки: рибата има нужда от повече грижи, отколкото месото (тя трябва да се полива със сос, докато се пече, и дори да не се слага на пряк огън); пържолите трябва да са оптимално дебели, за да запазят соковете си, без да се овъглят отгоре — на практика това значи някъде между два-три пръста. Пиле на скара, агнешки котлетчета, вегетариански кебап, шишчета, костур. Брат ми обичаше да казва, че готвенето може да те научи да уважаваш разнообразието на материалите, нещо много важно, ако работиш с камък. Бих добавил, че есента или късното лято са най-добрият сезон за барбекю, когато цялото преживяване — пукащият огън, танцуващият дим, самите звезди — носи нотка на елегичност, защото лятото ни напуска, за да се нареди на опашката при другите лета по обратния път към градския живот, действителността, дома и брака. За пръв път слязох тук, когато бях на гости на брат ми, харесах мястото и купих къщата след смъртта на родителите ми.