Джон Ланчестър - Дългът към удоволствието

— Добре — каза тя след кратко привлекателно делово преподреждане на книжата. — Разкажете ми за вашето образование и това на брат ви.

За момент благородният Тарквин се загледа замислено в далечината.

— Предпочитам да не описвам ранното си развитие чрез външните му белези. В това отношение императивите на биографа и истинският живот на неговия обект се разминават. В крайна сметка мрачната хроника на училища, награди, фактури от обществената пералня — какво ни казва тя за субективните усещания? Може би наистина фактурите от пералнята съдържат повече субективна информация от другите скучни подробности — повече странности навярно, повече алиаторна индивидуалност. Наистина ли нашият герой е прекарвал цяла седмица, без да си смени слиповете, и после си ги е сменял по два пъти на ден през следващия семестър? За какво му е била тази бродирана официална риза, за която пише във фактурата — със странно красив почерк, подсказващ на писателския ум възможността за романс между свенливо изчервяващата се красавица зад тезгяха и покварения титан на изкуството, който й подава торбата с парцалките си при поредното си ежеседмично поклонение: ефимерен човешки контакт, от който той неусетно е станал зависим — нещо като леке, което не се маха. (Възможно заглавие на биографията?) Може би един ден някой писател ще измисли нечий живот и ще го разкаже единствено под формата на поредица документи без емфатичност и коментари: свидетелство за раждане, ученически бележници, шофьорска книжка, застраховка за живот, застраховка на мебелите, списъци за покупки, бележки за невърнати книги от библиотеката, неизпълнени рецепти, неосребрени квитанции от бензиностанцията, неподадена молба за паспорт с фалшиво име и най-накрая тесте сметки от лекари и старчески домове, чиято кулминация ще бъде удивително високата сметка от модно погребално бюро. Върху подобна структура читателят може да наложи собствените си утешителни истории за постижения и развитие. От една страна — да си постигнал толкова неща! От друга — на такава цена! И собственият ни живот, напълно различен — колко скучен, колко лишен от рискове и колко, колко по-добър!

За да „отговоря“ на въпроса ти: бях възпитан от частни учители, нещо твърде сходно със самообразованието.

Брат ми посещаваше частни училища, мавзолеи на гаснещия престиж с претенции да дават образование, на които приписваше вината за пълната си липса на интерес към общата култура, както и доста уморителните си претенции за безкласовост, които разви по-късно. „Всички творци принадлежат към работническата класа“ и други подобни глупости. Ще забележиш, че самият аз съм приятно лишен от подобни превземки. Баща ми в крайна сметка се отказа да се занимава с Бартоломю, или го бяха убедили да се откаже. Мисля, че очевидният ми талант и обещанието за успех, които съм чувал да казват, че излъчвам, са успокоили папа и са му позволили да остави на брат ми повече време за пилеене; навярно един успех на семейство е напълно достатъчен… Както и да е, баща ми го пусна да се запише в „Слейд“, където той постигна невероятното, като ги принуди да го изключат. Що се отнася до мен, мога да кажа само, че който и да е списък с изучавани предмети и взети изпити, с надминати учители и безпроблемно погълнати сложни текстове ще говори твърде малко. Нима истински значимите промени не са свързани с усещането за определени материи, с трайните ми предпочитания към дадени цветове, с вродения ми вкус към определени стихове, определени сгради? Сянката под корниза на стената срещу прозореца на спалнята ми на четвъртия етаж, която се променя със смяната на парижките сезони. Когато става въпрос за вътрешния ни живот, истинския ни живот, какво значение в крайна сметка има изходът от битката при Ватерло в сравнение с колебанието дали да си сложим лютив сос на стридите?

Междувременно Хюи беше свършил с каквото там правеше в къщата — несъмнено той не беше пропуснал шанса да пребърка по уелски нещата ми — и сега плуваше в басейна с шумно пръхтене, цамбуркане и пуфтене като някой морж.

— Хю е бил в отбора по плуване на Кеймбридж.

— Да, предполагам.

Лора вдигна очи към новия си съпруг, който в този момент чрез някакво сложно подводно превъртане измести удивително количество вода дори по собствените си стандарти. Не беше трудно да се заключи, че когато излезе от басейна, в него ще има по-малко вода, отколкото наоколо.

— Знаете ли защо брат ви е бил изключен от „Слейд“? Извинявайте, просто има толкова много истории.