Морис Льоблан: Загадъчният дом

С Арлет Масол събитията се развиха почти както с Режин Обри. В колата имаше една жена. Мнимият доктор я представи:

— Госпожа Брику.

Жената носеше гъст воал. Освен това беше тъмно и Арлет мислеше единствено за майка си. Тя заразпитва доктора, без дори да го погледне, а той с дрезгав глас отговори, че една от неговите клиентки, госпожа Лувел, му телефонирала бързо да дойде и да помогне на нейна съседка, като пътьом вземе нейното момиче. Нищо повече не знаел.

Автомобилът вървеше по улица „Риволи“ към площад „Конкорд“. Когато преминаха площада, жената зави Арлет с покривка, която пристегна на врата й, и опря една кама в рамото й.

Арлет се раздвижи — уплахата й бе смесена с радост, защото разбра, че майка й не е болна, че това бе послужило само като примамка и че нейното отвличане имаше съвсем друга причина. Ето защо бързо се успокои. Слушате и наблюдаваше.

Тя забеляза същите неща, които бе забелязала Режин. Бързото пътуване из Париж. Внезапните завои… Въпреки че не видя ръката на своята пазачка, тя зърна една от обувките й, твърде остра.

Дори можа да долови откъслеци от разговора между двамата, тъй като бяха сигурни, че думите им не достигат до нея. Чу цяло едно изречение. Изречение, което ясно разбра: същата двойка, която бе отвлякла Режин Обри, отвличаше и нея. Мнимият доктор Брику бе подпалвачът от Операта. Но защо я нападнаха нея, която не притежаваше нищо и от която не можеха да вземат нито диамантен пояс, нито каквито и да е други скъпоценности? Това я успокои. Арлет нямаше от какво да се страхува — щеше да бъде освободена веднага, след като похитителите открият грешката си.

Чу шум от отваряне на двукрила врата. Момичето, което мислено следваше приключенията на Режин, отгатна, че влизат в павиран двор. Накараха я да слезе пред една площадка. Тя преброи шест стъпала. После влязоха в постлан с плочки вестибюл.

В този момент тя дотолкова се бе успокоила и се чувстваше така бодра, че направи нещо, което й изглеждаше съвсем непредпазливо, но не можа да устои на инстинкта си. Докато мъжът затваряше вратата, неговата съучастница се подхлъзна на една плочка и за секунда само освободи рамото на Арлет. И тя, без да мисли, махна кърпата, която й закриваше очите, живо изтича по една стълба, премина през един коридор и влезе в салон, чиято врата предпазливо затвори.

Закрита от дебел абажур електрическа лампа хвърляше светлинен кръг, който пръскаше слаба светлина в останалата част от салона… Какво да прави! Откъде да избяга? Опита се да отвори единия от двата прозореца, но не можа. Уплаши се, като разбра, че онези всеки момент може да нахлуят в стаята и да се хвърлят върху нея.

Чу шум от затваряне на врати. На всяка цена трябваше да се скрие. Тя стъпи върху облегалката на едно канапе, сложено до стената, и скочи върху гладкия мрамор на камината. Пред нея се изправи висока библиотека. Осмели се да стъпи върху една бронзова ваза и достигна корниза на библиотеката. Хвана се с двете ръце и се покатери отгоре, без и самата тя да знае как направи това. Когато мъжът и жената нахлуха, Арлет бе вече легнала и наполовина закрита от корниза.

Достатъчно бе да повдигнат очи нагоре, за да я видят, но те не направиха това. Затърсиха в долната част на салона, под канапетата и фотьойлите, зад завесата. Арлет виждаше отраженията им в голямото огледало — лицата им смътно се виждаха и думите им едва достигаха до нея, защото те говореха съвсем тихо.

— Не е тук — каза най-сетне мъжът.

— Да не би да е скочила в градината? — забеляза жената.

— Не е възможно. И двата прозореца са затворени. А килерът?

Вляво, между камината и един от прозорците, имаше малък килер, отделен от салона с подвижна преграда. Мъжът махна преградата.

— Никой.

— Тогава?

— Тогава не знам. И това е твърде сериозно.

— Защо?

— Ако тя избяга?

— Да, действително. Ах, кучката!… Само да я пипна!… Те изгасиха електричеството, после излязоха. Часовникът от камината удари седем часа.

Арлет го чу и когато той отброи осем, девет и десет часа. Тя не мърдаше. Не смееше. Заканата на мъжа я караше да продължава да лежи и да трепери.

Слезе едва след полунощ, когато се поуспокои и почувства нужда да действа. Бронзовата ваза падна върху паркета с такъв шум, че младата госпожица остана като гръмната от страх. Но никой не влезе. Тя постави вазата на мястото й.

Отвън проникваше силна светлина. Арлет приближи до един прозорец и видя градина, в която под лунния блясък се проточваше алея, от двете страни на която растяха ниски дървета.