Морис Льоблан: Загадъчният дом

Бе привечер, осем дни по-късно. Клиентите на прочутия шивач Шернип започнаха да напускат обширните салони на улица „Mon Табор“ и в определеното за манекените посещение Арлет Масол и нейните другарки, освободени от представянето на моделите, можеха да се отдадат на своите любими занимания — гледане на карти, игра на белот…

— Положително, Арлет — викна една от тях. — Картите ти предсказват само приключения, щастие и богатства.

— Истината предсказват — добави друга. — Тъй като щастието на Арлет започна още онази вечер на конкурса в Операта. Първа награда!

Арлет заяви:

— Не я заслужавах. Режин Обри бе по-хубава от мене.

— Глупости! Всички гласуваха за тебе.

— Хората не знаеха какво правят. Този започващ пожар изпразни три четвърти от залата. Изборът не бе действителен.

— Човек би казал, че в действителност ти си винаги готова да отстъпиш мястото си на други, Арлет. Но това все пак няма да попречи на Режин Обри да се ядосва.

— О, не! Никак. Тя дойде да ме види и уверявам ви, целуна ме най-сърдечно.

— Целунала те е престорено.

— Защо ли пък ще завижда? Тя е толкова красива!

Една „малка ръчичка“ донесе вечерен вестник. Арлет го разгърна и каза:

— Ето, пише за следствието по „Кражбата на диамантите!“

— Прочетете го, Арлет!

— Слушайте.

„Тайнственият инцидент в Операта още не е изяснен. Предположението, което възприема съдът, както и полицията, е че се касае за предварително подготвена кражба на диамантите на Режин Обри. Липсва даже най-бегло описание на човека, отвлякъл красивата артистка, тъй като е прикривал лицето си. Предполага се, че се е вмъкнал като търговски служещ и е поставил грамаден букет при една колона. Камериерката смътно си спомня, че го е видяла и че е носил светли гамаши. Букетът е бил, изглежда, изкуствен и напоен със запалително вещество, което после лесно е възпламенил. След това не му е оставало друго, освен да използва паниката от започващия пожар, за да грабне коженото манто от ръцете на камериерката и да изпълни своя план. Други сведения няма, тъй като разпитаната вече няколко пъти Режин Одрин не е могла да определи следвания от автомобила път, нито да обрисува своя похитител и неговата съучастница или да опише частното жилище, в което е отнет скъпоценният пояс.“

— Колко щеше да ме е страх, ако попаднех сама в тази къща с този мъж и тази жена! — каза едно младо момиче. — А тебе, Арлет?

— Мене също. Но аз щях да се боря… В момента съм храбра. После се стряскам.

— Но в Операта ти не видя ли този тип, когато е минал край тебе?

— Видях… абсолютно нищо!… Видях сянка, която носеше друга сянка и даже не се запитах какво е това. Бях заета със спасяването си. Представете си! Огънят!…

— И не забеляза ли нещо?

— Да. Главата на Ван Хубен зад завесите.

— Познаваше ли го?

— Не, но той ревеше: „Диамантите ми! Диаманти за десет милиона! Това е ужасно. Каква катастрофа.“ И подскачаше от крак на крак, като че ли нещо го пареше.

Бе станала и подражаваше на Ван Хубен. В своята рокля — от черен плат, прибрана в талията — тя имаше същата гъвкава и елегантна стойка, както в тоалета, с който се бе показала на конкурса. Можеше да се отгатне, че има стройно и изящно тяло. Лицето й бе мило и нежно, кожата матова, косата къдрава, с красив рус цвят.

— Танцувай, Арлет… Танцувай!

Не знаеше да танцува, но заемаше пози и правеше стъпки, като да се готвеше да показва модели. Забавна и мила гледка, от която приятелките й не се отегчаваха. Те я обожаваха — за всички бе необикновено създание, орисано да живее в лукс и празненства.

— Браво, Арлет! — викнаха те. — Ти си очарователна.

— И си най-добрата. Защото благодарение на тебе три от нас ще пътуват към Ривиерата.

Момичето седна пред тях. Зачервено от възбуда и с искрящи очи, то им каза с полутайнствен глас, в който имаше възбуда, тъга и подигравка:

— Не съм по-добра от вас. Не съм по-способна от тебе, Ирен, нито по-сериозна от Шарлот, нито пък по-честна от Юли. Като вас и аз имам любовници, дето искат повече, отколкото мога да им дам, но въпреки това им давам повече, отколкото бих искала. Знам че рано или късно това ще свърши зле. Какво да се прави? За нас никой не се жени. Виждат ни с много красиви рокли и се страхуват.

— От какво се боиш пък ти? — каза едно от младите момичета. — Картите ти предсказват богатство.

— Как ще го получа? Дали от стар, богат господин? Никога. Аз искам да успея.

— В какво?

— Не зная… Върти ми се в главата. Искам любов, искам пари.