Вирджиния Хенли - Прелъстен

Тони изруга наум, а след това галантно се приближи до своята гостенка, за да й помогне да се качи в каретата. Конярят й кимна и рече:

— Господ да ма убий, май трябваше да сложите капаци на очите на конете!

Доли се усмихна ослепително на Тони.

— О, толкова е вълнуващо, милорд. Чувствам, че кръвта ми кипва. — Дланта й се озова върху бедрото на Антония. — А вий как се чувствате, лорд Лам? — попита многозначително.

— Доли, предлагам да използваш ръката си, за да крепиш перуката.

Дадоха сигнал за стартиране и Уелският принц, на когото бе оказана честта да има номер едно, подкара файтона си. Той беше любител на високите скорости и очевидно нямаше намерение да се мае.

— Това е херцогиня Девъншир! — възкликна със страхопочитание актрисата. — Нимога да повярвам, че сми си кат’ приятелки с нейна милост!

Нейна милост беше неспокойна и непрекъснато подканяше Джордж да остави другите да гълтат праха зад тях. Тони не се притесняваше, че номер тринайсети трябва да потегли последен. Градските улици не бяха място за състезание. Предпазливостта трябваше да бъде водеща, докато не излезеше в полето.

Когато пътят се разшири и се появиха първите дървета, конете започнаха да набират скорост толкова бързо, че само за минути задминаха пет-шест от екипажите. Носеха се толкова стремглаво, че Доли можеше само да затаи дъх и да се моли да стигне жива и здрава до финала.

Антония забеляза, че пътят пред тях се стеснява, и опъна неохотно юздите, тъй като нямаше да има достатъчно място и за тях, и за файтона отпред. Точно тогава разбра, че железата на юздата явно се бяха оказали между зъбите на животните. Те препуснаха диво напред и задминаха каретата. Младата жена забеляза с ужас, че това бе файтонът на негово кралско височество.

Доли изпищя, тъй като аленият й чадър се обърна. Пусна дръжката му и се вкопчи с две ръце в седалката. Тони осъзна, че не може да контролира конете, и започна да се тревожи как щеше да ги спре, когато пристигнат в Ричмънд Парк.

Не помнеше кога задминаха останалите екипажи, но внезапно видя пред себе си Уайт Лодж, кралската резиденция. Портите на Ричмънд Парк бяха широко отворени и край тях се бе събрала малка тълпа. Когато влетяха през нея, бяха приветствани от радостни възгласи.

Тълпата и изкачването по хълма накараха конете да намалят темпото. Тони заби пети в пода на файтона и опъна юздите с всичка сила, като викаше до прегракване:

— Тпруу, тпруу, тпруу.

Екипажът зави от пътеката и се понесе по тревистия склон. Зъбите на Доли затракаха силно. След като обиколиха парка, животните намалиха до лек галоп и най-после Антония успя да ги накара да спрат, буквално на косъм от току-що пристигналите други две карети.

— Чумата да ме тръшне — прошепна актрисата; маковете бяха увиснали безжизнено и й пречеха да гледа. — Ако туй нещо тук отговаря на разбирането ти за забавление, не разчитай повече на мен.

Тони скочи на земята, за да привърже с треперещи ръце юздите за едно дебело здраво дърво, преди дяволските коне да са решили да хукнат отново. След това се отпусна на тревата, за да си поеме дъх.

Изненада се, когато осъзна, че радостните викове са насочени към нея.

Внезапно младата жена започна да се смее, а успокоилата се Доли се усмихваше на мъжете, които се надпреварваха кой да й помогне да слезе от файтона.

Следващият час премина като в мъгла за Антония. Уелският принц, недоволен от загубата, заяви кисело пред приятелите си, че щеше да спечели без проблем, ако не бил неидентифицираният яркочервен обект, който умишлено плашел кончетата му.

Пристигането на Мария Фицхърбърт обаче го накара да забрави за надбягването. Чакаше го безкрайно по-ценна награда и нея възнамеряваше да спечели. На поляните на Ричмънд Парк вече се приготвяше пикник. Лакеите постлаха снежнобели покривки върху сгъваеми маси и започнаха да носят храни и напитки за кралските гости.

Тони се разхождаше между веселящите се хора и приемаше с кимване поздравленията. Непрекъснато си представяше лицето на Адам, когато научи, че е спечелила голямото конно надбягване до Ричмънд. Доли бе махнала увехналите макове и без аления чадър червената й рокля изглеждаше доста привлекателна. Радостта на Антония се изпари в мига, в който се озова лице в лице с Бърнард Лам.

— Здрасти, брат’чед.

Тя го изгледа невярващо.

— Какво, по дяволите, правиш тук?

Доли и Анджела Браун вече водеха оживен разговор.

— Състезавам се, също като теб, братовчеде — отвърна провлечено Бърнард. — Защо иначе ще бъда тук?