Вирджиния Хенли - Прелъстен

Когато отиде да остави жребеца си в конюшнята, веднага забеляза, че файтонът и новите му бързоходни коне липсват.

— Къде са другите ми коне? — попита младият мъж.

— Днес е денят на надбягването до Ричмънд, сър — обясни главният коняр.

Адам повдигна тъмните си вежди.

— Е, и?

— Лорд Лам…

— Кучият му син не би се осмелил! — избухна Савидж.

Точно в този момент навън се чу трясък, последван от викове.

— Това копеле се опита да ме убие! — информира го малко по-късно неговият повереник.

На Адам обаче му се струваше, че е станало точно обратното. Тони не само бе взел без негово разрешение конете му и бе направил на парченца новия му файтон, ами и сега се готвеше да нашиба с камшик падналия си братовчед, за да даде отдушник на гнева си.

— Жалко, че не е успял. Щеше да ми спести доста неприятности — процеди през зъби Савидж.

После помогна на разстроената Анджела Браун да се изправи, но тя не можеше да стои права поради изкълченото си коляно. Затова я вдигна и я постави върху седалката на здравата карета. След това занесе и Доли до нея. Помогна на конярите да разпрегнат чистокръвните му коне от счупения файтон. Огледа ги внимателно, като бавно опипваше глезените и коленните им сухожилия.

Когато се увери, че не са пострадали, Адам се върна на улицата, за да се оправи с войнствения каруцар.

— Ам’ скапан’те ми въглища? — попита той и удави въпроса си в нов поток от ругатни.

— Предлагам да ги приберете от пътя, преди да бъдете обвинен, че сте причинили злополука. — Убийствено спокойният тон на младия мъж накара въглищаря да преглътне псувните си. След това изгледа безчувствено Тони. — А ти можеш да му помогнеш!

Приближи се до Бърнард, който се опитваше да се надигне от земята.

— Какво стана? — попита го.

Младежът вдигна рамене.

— Карахме си. Каруцата с въглища се изпречи на пътя ни.

— Ще можеш ли да караш? — попита Адам.

Бърнард се ухили.

— Само едно счупено ребро не е способно да ме спре.

— Смел мъж — рече му одобрително. После се обърна към момичетата. — Добре ли сте и двете? — осведоми се учтиво той.

— Ами, аз няма да мога да се появя цяла седмица на сцената в това положение, нали? — заяви Анджела, като показа подутия си глезен.

Савидж бръкна в портфейла си и извади по няколко банкноти за всяка от актрисите, а след това ги изпрати заедно с Бърнард по пътя им. Антония и каруцарят все още не бяха прибрали разпръснатите въглища.

— Събери всичко и ще се убедиш, че трудът ти не е отишъл напразно — каза Адам и подаде парите на въглищаря.

Той докосна очерненото си кепе с очернената си ръка и пое чисто новите банкноти. Когато останките от файтона бяха натоварени, Савидж се обърна към своя повереник и рече:

— Когато свършиш тук, ще дойдеш вкъщи.

И си тръгна, без да благоволи дори да погледне към лорд Лам.

Щом го видяха да се отдалечава, слугите от Ланкастър Хаус започнаха да се подсмиват на младия лорд, комуто бяха наредили да събира въглища от улицата.

— Кат’ свършиш да знайш, че имаме една камина, дет’ съ нуждай от почистване — присмя се един от лакеите.

— Затвори си проклетото кречетало — озъби се Тони и се прицели с лъскавото парче антрацит, което държеше в ръката си.

Девойката изкачи неуверено стълбите, водещи към градската къща на нейния настойник; въпреки това бе решила на всяка цена да му разкаже за опасността, която я грозеше, и за това, как Бърнард Лам се бе опитал да я елиминира, за да наследи богатството й.

Приближи се до библиотеката, благодарна, че не срещна Слоун. Савидж пушеше и отпиваше от брендито си.

— Братовчед ми ме последва до Ричмънд с единствената цел да… — започна младата жена.

— Не си измисляй извинения! Онова, което стори, не може да бъде извинено — прекъсна я Адам.

Лицето й пламна.

— Знам, че не трябваше да вземам конете без твое разрешение, но ако те бях попитал, вероятно щеше да ми откажеш.

— Правилно.

Настъпи мълчание.

— Нямаше да обещая да участвам в това състезание, ако не бях препил.

— Правилно.

Настъпи мълчание.

Тони помисли, че трябваше да се досети колко неудачен ден й предстои още когато изтегли номер тринайсет. Това бе истинско предзнаменование. Но не се осмели да му обясни нещастията си с лошия късмет, тъй като настойникът й бе от хората, които вярваха, че всеки сам кове собственото си щастие или нещастие. Нямаше смисъл да обвинява и братовчед си в опит да я убие, тъй като Савидж със сигурност щеше да посрещне думите й с презрение. Да върви по дяволите; един тиранин не може да бъде омилостивен по никакъв начин.