Вирджиния Хенли - Прелъстен

Точно това и тревожеше Тони. Беше готова да се закълне, че не го бе подминавала по време на надбягването. Вярно бе обаче и че не си спомняше да е надминавала и Шери и останалите.

Бърнард злобно изрече:

— Бих те поздравил, ако не беше очевидно, че не твоите умения, а по-добрите коне спечелиха състезанието.

— Да, а сега си гледай работата — отвърна натъртено девойката и видя със задоволство как братовчед й се ядоса.

Отмина с надеждата, че Доли ще остане с приятелите си. Тя обаче се помъкна след нея. Очевидно за нищо на света не желаеше да пропусне възможността да бъде до лорд Лам, когато получава наградата си.

Уелският принц пое дебелата кесия от своя адютант, лорд Онзлоу, и се приближи до Мария Фицхърбърт. Красотата й смая Тони. Явно във Франция дамата се бе научила как да се облича. Кожата на лицето й бе като каймак и рози, а великолепните й златисторуси коси падаха на вълни върху раменете. Прекрасните извивки на гърдите й отнемаха дъха на околните, макар да бяха прикрити от рокля със скромно деколте.

Тя подаде кесията на Антония, която галантно удари токове и вдигна меката бяла ръка на Мария до устните си. Тълпата аплодира, а Шери се приближи веднага, за да иска заем.

— Разкарай се! Намери си друг будала, за да го оскубеш!

Доли се изхили.

— Негово кралско височество ще бъде оскубан, преди да е свършил денят.

— Не, прекрасната дама отказва да бъде любовница на който и да било мъж — уведоми я Шери.

— Той не е който и да било мъж, той е принц. Тя е много умна. Сигурно иска да получи бижута.

— Или нещо по-скъпо — обърна се към Тони Шеридан. После се усмихна на актрисата. — Какво те кара да мислиш, че е умна, скъпа?

— Нарекла е къщата си „Марбл Хилс“ 9 9 Мемоарните хълмове (англ.) — Б.пр. , нъл’ тъй? Все едно чи прави реклама на гърдите си.

— За Бога, това ми прилича на извадка от пиеса!

Доли изгледа замислено събеседника си и заяви:

— Аз съм актриса!

— Не може да бъде! — възкликна той, като успя да запази сериозна физиономия.

В този момент обаче Аморет го хвана под ръката и го помъкна по-далеч от амбициозната Доли.

Негово кралско височество не можеше да отдели очи от мраморните хълмове на Мария Фицхърбърт и копнееше да ги подържи в дланите си. Тази мисъл го възбуди.

Принц Джордж беше положил големи, но напразни усилия да примами Мария в Уайт Лодж, за да може тя да изучи помещенията, а след това той на свой ред да проучи някои нейни части. Беше ходил в Ричмънд всеки ден без изключение в продължение на цяла седмица. Беше го гощавала с чай и кекс, с бонбони и целувки, но не му беше помогнала да получи облекчение.

В началото бе гледала на него като на момче. Тя беше с шест години по-възрастна от него, два пъти омъжвана и овдовяла. Когато разбра, че онова, което изпитва към нея, е любов, се почувства поласкана. Това бе нещо съвсем ново за нея — и двамата й съпрузи бяха възрастни джентълмени, с които се бе справяла без проблеми. Негово височество обаче беше изключително властен и този факт я възбуждаше доста, но въпреки това се чувстваше значително по-опитна, когато се сравнеше със своя много високопоставен и много млад обожател.

Принцът хвана ръката й и я стисна многозначително. Тя се изправи рязко, най-сетне приела предложението му да влезе в Уайт Лодж. Ако му позволеше да я целуне, това трябваше да стане насаме.

— Сладко котенце, сложи си лапичката в моята — помоли я Джордж.

Госпожа Фицхърбърт постави дланта си върху неговата и се запита дали бе възможно да застанат така и пред брачния олтар. Щеше да стане Уелската принцеса, а още по-късно — и кралица на Англия! Това естествено бе неосъществимо заради проклетия Брачен закон, приет неотдавна. Но кой знае, ако бе писано, всичко бе възможно.

Добрите маниери на Джордж не му позволиха да я заведе в някоя от спалните, затова я поведе към един от малките салони за интимни срещи. Затвори решително вратата след тях и придърпа Мария в обятията си. Тя му разреши да я целуне и след това се опита да се отдръпне, но една целувка очевидно не бе достатъчна за негово височество. Всъщност тя само още повече разпали желанието му. Ръцете му не я пускаха, а в това време устните му започнаха да слизат по-надолу. Този път целувката му не беше нежна, а страстна.

— Ваше височество — въздъхна тя, а гърдите й започнаха да се повдигат и спадат с нарастващо вълнение.

— Котенце, не ме наричай така. Не искам официалности помежду ни, искам да бъдем в интимни отношения.