Вирджиния Хенли - Прелъстен

Бе изгубила всякакво усещане за реалност. Стаята се люлееше и всичко като че ли се изплъзваше от контрола й. Повече не можеше да обуздава чувствата си, не можеше да се справя с лъжата, в която живееше. Искаше й се да спре времето, после да го върне назад, така че да развали това, което бе направила, и всичко да застане на мястото си, както бе преди… преди.

Антония си наложи да диша бавно и да се успокои. Щеше да се справи със ситуацията.

Адам Савидж оглеждаше търговските кораби, обявени за продан и се спря на един клипер.

Всичко бе просмукано с издайническата миризма на опиум. Именно поради тази причина реши да плати само половината от исканата цена. Чистокръвните коне, които бе купил от Уелския принц, трябваше да бъдат превозени до Идънуд, затова реши да убие с един куршум два заека. Щеше да отплава с кораба до Грейвзенд, за да види как върви, преди да направи предложението си.

Когато Тони получи съобщението, че настойникът й отива в Идънуд, си отдъхна с облекчение. Нещата се уреждаха от само себе си. Именно за днешния ден се бе съгласила да вземе участие в голямото надбягване до Ричмънд с файтони.

Тъй като не притежаваше файтон и коне, реши да се възползва от тези на настойника си.

Макар да бе безотговорно да използва без негово разрешение собствеността му, смяташе, че Савидж щеше да остане възхитен от подобна инициативност и безстрашие.

Надбягването беше за двойки. Шери щеше да вземе Аморет, любовницата на Чарлз Фокс бе Лизи Армистед и, разбира се, Джорджина щеше да партнира на Уелския принц. Тя обаче не му беше любовница. В момента мястото бе вакантно, тъй като беше запазено за Мария Фицхърбърт; тя притежаваше прекрасен дом на Марбл Хил в Ричмънд. Засега се държеше с престорена сдържаност и свенливост и се бе оттеглила извън Лондон, така че Джордж да хукне след нея. И той естествено така и направи. Говореше се, че ходел до Ричмънд всеки ден, което му даваше известно предимство по отношение маршрута на надбягването. Тони обаче знаеше, че всеки един от участващите мъже бе по-тежък от нея.

Надраска набързо бележка, в която канеше Доли да прекара следобеда в едно забавно състезание до Ричмънд, подписа я с лорд Антъни Лам и я прати до „Олимпиан Тиътър“. Бе уверена, че малката актриса няма да пропусне възможността да се озове сред обитателите и постоянните гости на Карлтън Хаус. После се отправи през Грийн Парк към Стейбл Ярд Роуд, където бяха конете и екипажите на Савидж.

Обзеха я угризения, когато видя блестящия, чисто нов файтон. Той беше лъскав и без драскотина.

За новата си придобивка настойникът й бе купил бързоноги коне. Те бяха по-различни от здравите впрегатни животни, които бе управлявала по пътя за Лондон, но Антония бе прекарала целия си живот сред коне.

Много държеше да спечели това състезание. Не само за да защити честта на брат си, а и за да спечели парите. Савидж се възхищаваше на способността да се правят пари. Копнееше да му покаже, че не само той може това.

Конярят впрегна конете, изведе екипажа и кимна към дългия камшик.

— Тези коне са много буйни, милорд. Не ги пипайте, преди да излезете от града.

Тони знаеше, че юздите бяха прекалено много за нейните възможности, а камшикът щеше да си остане на мястото. Качи се на високата капра; сърцето като че ли бе заседнало в гърлото й. Сложната работа бе маневрирането из лондонските улици. Стигнеше ли веднъж междуградския път, вече нямаше за какво да се притеснява.

За щастие не срещна никакви трудности, докато се движеше из града.

Антония успя да вземе доста плавно първия завой, а след втория, който я отведе в Грийн Парк, видя, че той бе почти задръстен от файтони и шумна тълпа.

Раздадоха на участниците ярки панделки във формата на цветя с номерца в средата. Когато Тони пое последната, тя се оказа тринайсети номер! Решимостта й се увеличи. Сама щеше да създаде късмета си. Измина още час, преди в хаоса да бъде въведен някакъв порядък. Това даде достатъчно време на Доли Досън да си пробие път през развеселената тълпа до файтона на лорд Лам.

Антония примигна при вида на крещящия тоалет, който бе избрала актрисата. Напудрената й перука бе твърде висока, украсена с алени макове; роклята и къдравият чадър за слънце също бяха яркочервени. За нещастие бяха в различни нюанси, които не си подхождаха. Младата жена привличаше погледите на всички присъстващи мъже и на всички коне, които се отдръпваха, за да й направят път.