Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Каза, че не си се интересувал от жени. Каза, че си си падал само по мъже. Каза, че си бил от онези момчета със специални задници.

— Какви са тези момчета? — попита Антония; разбираше единствено, че от всичко това на настойника й му причернява пред очите.

Той мълча цяла минута, докато обмисляше дилемата, пред която се намираше. Ако момчето наистина не знаеше, може би беше по-добре да не го осветлява по този въпрос. Със сигурност никой не можеше да бъде чак толкова невинен. Бе забравил, че на света е възможно да съществува подобна невинност. Опита да овладее яростта си.

— Правил ли си някога любов с мъж? — попита направо.

— Не! — веднага отвърна Тони и си напомни да не забравя да отговаря на въпросите му от мъжка гледна точка.

— Някой мъж правил ли ти е предложения?

— Не — отвърна тя озадачена.

— Как би се почувствал, ако някой мъж докосне члена ти и ти направи предложение?

„Нима мъжете постъпват така спрямо други мъже?“ — почуди се девойката.

— Бих се почувствал възмутен, отвратен. Бих го зашлевил по лицето.

Савидж изпита огромно облекчение, примесено с презрение.

— Тони, момчето ми, трябва непременно да научиш как да се защитаваш. Не е нужно да удряш шамари някому. Това няма да го стресне. Не забравяй, че поведението е всичко. Нека да ти демонстрирам.

Сграбчи я за реверите на сакото, допря острието на сабята в гърлото й и изръмжа:

— Ще те скълцам от гръкляна до топките!

Девойката преглътна с усилие. Настойникът й имаше толкова страшен вид; струваше й се, че всеки момент ще изгуби съзнание. Вкопчи се в облегалката на стола и се подпря на него.

Адам й подаде оръжието.

— Твой ред е.

Антония отново преглътна мъчително. След това изкриви лице, размаха диво сабята и извика:

— Ще те удавя в собствената ти кръв!

Савидж с усилие се сдържа да остане сериозен.

— Мисля, че би било по-добре да произнесеш заплахата си със спокоен глас. Това може да се окаже далеч по-ефикасно от крясъците. Не забравяй в думите ти да има заплаха и за тестисите му. Номерът върши добра работа. Опитай отново.

Тони повдигна вежда, задържа острието пред гърлото на своя настойник и бавно произнесе:

— Какво ще кажеш да изгубиш единия си тестис?

— Прекрасно! — разсмя се Адам и взе смъртоносното оръжие от ръцете на своя повереник. — Така, все още не си ми обяснил защо не я просна на леглото.

Девойката никога досега не бе чувала този израз, но разбра, че имаше предвид половия акт. Пъхна ръце дълбоко в джобовете си, обърна се с гръб към него и погледна през прозореца.

— Чувствах се прекалено притеснен да призная незнанието си. Не знам какво друго прави мъжът с една жена, освен да я целува.

Едва сега Савидж осъзна напълно до каква степен горкото момче бе живяло изолирано от реалния свят. Бе отгледано от баба си и единственият му приятел бе неговата близначка. Нищо чудно, че имаше толкова женствен вид и поведение. Никога не бе имало за пример баща или друг мъж.

— Момичетата привличат ли те? Не става дума непременно за омърсените сирени от „Лудост“; имам предвид жените изобщо?

— Разбира се, че ме привличат — отвърна Тони; знаеше, че настойникът й точно това и очаква да чуе — че лорд Лам изпитва здрав интерес към представителките на противоположния пол. — Онази малка актриса, която срещнах зад кулисите в „Олимпиан“, бе най-сладкото създание, което съм виждал от доста време насам. Доли… точно така се казваше!

Точно сега Адам нямаше време да го запознава с безкрайните детайли на сексуалността. Подробностите включваха събуждането на желанието, възбудата и предварителната игра. Нюансите и различията между мъжете и жените, техните вкусове, онова, което им допадаше и което не харесваха. Това щеше да отнеме часове, ако не и дни.

Савидж прокара длан по книгите в своята библиотека. Взе две добре подвързани томчета, които носеше от Индия.

Едното бе „Кама сутра“, другото — историята на една наложница, на име Джемдани, и онова, което ставаше в харема.

— Опитай се да забравиш предразсъдъците си, когато четеш. Тук има неща, които отначало ще те шокират. — Постави длан върху рамото на девойката. — Ако нещо от написаното не ти е ясно, не се колебай да ме питаш. — Усмихна се. — С най-голямо желание ще споделя с теб знанията за загадките на противоположния пол, които съм натрупал. Освен това съм сигурен, че Доли не би отблъснала един наследствен лорд въпреки липсата му на опит.

Адам изпрати до вратата повереника си.