Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Имам едно ново момиче, съвсем младо е. Изумена съм от това, колко много хора питат за него.

— Изпратете го на нашата маса… — Той вдигна очи, за да срещне погледите на три жени, които открито го оглеждаха. — Госпожи, каня ви на вечеря!

Антония изобщо не беше гладна — бе загубила апетита си заедно с куража. Ако съдеше по огромния брой стриди, които настойникът й изяде от ръцете на смеещите се сирени, морските деликатеси трябва да му се бяха усладили много. Знаеше прекрасно какво очаква той от лорд Лам и реши, че единствено предизвикателността може да й помогне да се справи със ситуацията. Насочи вниманието си към момичето до нея и откри с изненада, че изглежда доста различно от другите. Седеше кротко сякаш се намира в църква, и дори не слушаше дръзките закачки на безсрамните нимфи, които флиртуваха безсрамно със Савидж.

Тони извади кутията си с пури.

— Имате ли нещо против да пуша?

— Може ли аз да ви я запаля, милорд? — попита тихо девойката.

Антония стисна пурата между устните си, докато нейната съседка й даде огънче с една от свещите, като насочи уверено триглавия свещник към лицето й.

— Как се казвате? — попита Тони с надеждата, че димът ще закрие надигащата се в очите й паника.

— Лили, милорд.

Лорд Лам едва не се задави, когато забеляза как настойникът й я погледна и повдигна многозначително вежди. Трябваше да се махне оттук, да отиде някъде, където проницателните му сини очи нямаше да могат да я наблюдават. Изправи се.

— Хайде, Лили, ела да открием местенце, където ще можем да останем насаме.

Усещаше проклетите сини очи в гърба си през цялото време, докато се качваха към горната палуба. В малката каюта имаше само едно легло и миниатюрен скрин с огледало и дървен стол.

Антония се отпусна на стола и вдигна крака върху леглото; опитваше се да изглежда безгрижна.

Внезапно момичето се отпусна на колене пред нея и възкликна:

— О, моля ви, милорд, бъдете мил с мен!

Какво, по дяволите, бе това? Антония смачка пурата и върна стола на четирите му крака. Лили започна да се моли още по-пламенно.

— Шшт, Лили. Няма дори да те докосвам! Да не би някои мъже да се държат грубо с теб? — попита възмутено.

Момичето престана да нарежда така рязко, както и бе започнало.

— Само се опитвах да ви възбудя, милорд. На повечето мъже им харесва, когато се страхувам.

— Е, на мен пък не ми харесва. И моля те, не ме наричай милорд. Името ми е Тони.

— Тони, ще ти подейства ли възбуждащо, ако те съблека? — предложи тя.

— Мили Боже, не!

— А ако ти ме съблечеш?

— Нищо няма да ме възбуди, каквото и да сториш — заяви твърдо лорд Лам.

— Какво би искал да правиш с мен, Тони? — попита момичето.

— Не може ли просто да поговорим? Виж, моят настойник ме домъкна тук против волята ми. Мътните го взели, твърдо е решил да ме направи мъж.

Очите на Лили светнаха разбиращо и тя прошепна:

— Знам каква е твоята тайна — прошепна тя.

Съзерцава я известно време невярващо, а след това въздъхна тежко.

— Слава Богу! Какво облекчение.

— Ти имаш нужда от мъжки, а не от женски обятия — заяви младата проститутка. — Вероятно цялата ти страст е насочена към красавеца, който те доведе тук. Права ли съм?

Антония се изчерви и се засмя неловко.

— Той определено ме кара да се чувствам странно.

Лили облиза устни.

— Как например?

— Ами, вътрешностите ми сякаш омекват и стават като желе.

— Заради големите си размери ли?

— Отчасти. Той е най-едрият мъж, когото съм виждал, но е много властна личност. Обича да му се подчиняват.

— Бие ли те? — попита с копнеж проститутката.

— Не, но ако съдя по вида му, понякога май доста му се иска. Струва ми се, че когато удря с проклетия камшик за езда по ботушите си, желае да ме постави върху коляното си.

— Камшик ли? — повтори момичето и потръпна изящно. — Колко голям е неговият Уили?

— Уили ли? — попита неразбиращо Тони.

Лили се засмя.

— Аз съм ирландка, ние го наричаме Уили, но англичанките му казват Питър, Роджър или просто патка.

Последното не й беше непознато. Знаеше какво означава „патка“ и силно се изчерви.

— Никога не съм го виждал — призна смутено.

Момичето потъна в размисъл за известно време и в крайна сметка реши, че събеседникът й казва истината, тъй като онази работа винаги му беше влизала отзад.

— Виждам, че не сте заедно от дълго време. Ревнуваш ли, когато той отиде на подобно място?

Тони знаеше, че точно това чувства. Тайно копнееше Адам Савидж да се смее и задява с нея, а след това да я отведе в стая, където ще останат само двамата. Побърза да смени темата: