Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Това именно е причината ние да не го направим. Действителната им стойност не е голяма.

Очите на Савидж гледаха студено и мрачно като Арктическия океан. Човек не можеше да не се подчини на нарежданията на подобен мъж.

Тони присви рамене.

— Е, както ти казах, единственият неписан закон, който ми е познат, е този, че не мога да пипам основния си капитал.

Гласът му прозвуча гладко и меко като коприна, когато я попита със сарказъм:

— Как, в името на Отца, Сина и Светия дух можеш да увеличиш доходите си, без да изразходваш основния капитал?

— Не… не знам — заекна.

— Риск, това е името на играта. Колкото по-голям е той, толкова по-висока е възвращаемостта. Ще ти предложа нещо страхотно. Използвай всичко, оставено на твое име, до последния петак, и купи стока за Индия. А после с печалбите от това купи товар, който да върнеш в Англия. Използвай един от моите кораби. Нужни са само малко повече от осем седмици във всяка посока. За четири до пет месеца, разбира се, ако стоката ти е подбрана правилно, ще учетвориш парите, поставени под опеката на Уотсън и Голдмън.

— Ами рискът — кораби потъват всеки ден от годината. Ще изгубя всичко.

— Ще те застраховам, тъй като познавам добре и плавателния съд, и екипажа.

— Много благородно от твоя страна. И защо правиш всичко това?

— Независимо дали вярваш или не, но не ми е безразлично какво ще стане с теб. — Поколеба се за момент и добави с привидно безгрижие: — Мисли за мен като за твой баща.

Младата жена мислеше за него често, но последното, което желаеше да има с него, бяха бащинско-синовни отношения.

— Ще продължим уроците тази вечер — додаде той.

— Гониш ли ме? — попита тя.

— Да. Имам да свърша много работа, преди да тръгнем за театъра. — Вдигна златния си джобен часовник. — Очаквам посетител.

— Извини ме, че ти обърквам живота — изрече иронично Тони.

— Нужни са огромно търпение и време, преди да бъде опитомено едно зверче — повдигна рамене Адам.

Антония само се преструваше на весела. Беше обидена, че той я бе повикал само за да й прочете конското и след това я отпрати. Зави бавно покрай ъгъла и зачака. Съмняваше се, че срещата му е делова. Пред дома на настойника й спря добре екипирана карета с гербове на лъскавите си черни вратички. От нея слезе красива жена с елегантна кремава горна дреха и черни щраусови пера. Да, вярно, Адам имаше работа. Дяволски странна работа!

Графиня Есекс влезе в кабинета на младия мъж, а той действително не мислеше за друго освен за бизнес. Беше твърдо решен да я накара да отвърже кесията си за нещо, което бе от значение за него. Цялото й поведение говореше красноречиво, че се опитва да го прелъсти. Младият мъж обаче беше достатъчно разумен да не се занимава със съпругата на граф Есекс, при положение, че може да има нужда от него като политически съюзник.

Тони седеше край прозореца в спалнята на Антъни и пишеше в дневника си:

„Адам Савидж е безчовечен. По-точно — отчасти човек, отчасти звяр. Звярът е определено леопард. Аз не съм първата, която забелязва тази прилика. Той сам я е открил, поради което нарича и плантацията си в Цейлон «Скокът на леопарда». Савидж носи маска, както впрочем всички в днешното общество, но подозирам, че под неговата се крие неразгадаема личност. Ако маската бъде махната, не знам дали ще го преценя като нецивилизован или свръхцивилизован. Подозирам, че под повърхността си крие дива, необуздана натура.

Той обича да господства и да владее, но е достатъчно умен, за да не потиска или малтретира. Първо ме вбесява, после смекчава гнева ми със своята мъдрост, великодушие или хумор. Съветите му са винаги разумни и правилни и, необяснимо защо, това ме ядосва. Но това, което ме вбесява, е презрителният му поглед. Обещавам, че ще го изтрия от арогантната му физиономия.

Позволява ми доста свобода и си въобразява, че не ми е ясно как всъщност ме държи на каишка. Очаква го голяма изненада, тъй като възнамерявам да престъпя границата, която ми е поставил. Не го подценявам, тъй като вече съм чувала ръмженето под кадифения му глас и зърнах сянката на острите му нокти тази сутрин, докато се опитваше да оформи характера ми. Решил е да направи мъж от мен, но аз предпочитам да ме направи жена.“

Антония стисна перото толкова силно, че направи голямо мастилено петно. Бързо затвори тетрадката, ужасена от насоката, в която се бяха понесли мислите й. Проклетият дневник лесно измъкваше тайните й. Реши да посвети времето си на нещо по-добро от това да мечтае за Савидж. Трябваше да вземе решение във връзка със стоката, която можеше да изпрати в Индия.