Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Кълна се в сатаната, сега ще имаме малко занимания по стрелба с пистолет. Джордж притежава една от най-добрите колекции в града.

В другия край на стаята вече се правеха сериозни залагания.

Негово височество каза на един от лакеите да донесе портрет на краля; всички се изредиха да стрелят, а залозите бяха за умопомрачителни суми. Тони избра един от пистолетите; той се оказа доста по-тежък от очакванията й. Възхити се от изкуството на занаятчията, измайсторил гладко полираната дръжка от маслиново дърво и дългото сребърно дуло.

— А, този и на мен много ми допада — възкликна негово височество. — Обичам да усещам пистолета в ръката си. Но спусъкът му реагира на съвсем леко докосване.

Предупреждението дойде със секунда по-късно. Девойката неволно докосна спусъка и оръжието изгърмя. Куршумът сряза телта, на която висеше портретът и той падна с трясък върху пода на трапезарията. В първия момент Антония се ужаси, че бе пробила дупка в гипсовата мазилка. В следващия миг обаче се разнесоха овации и лорд Лам бе обявен за безусловен победител. Тя се отпусна пребледняла на близкия стол, докато пъхаха в ръката й двеста гвинеи.

Забавляващите се се преместиха в балната зала, за да имат по-голям простор на действие. Не след дълго случаен куршум накара музикантите да се разпръснат из стаята, търсейки прикритие. Гостите се държаха като непослушни ученици. Принц Джордж поизтрезня малко, когато един от лакеите бе ранен в рамото. След като отнесоха слугата, негово височество се обърна към своя приятел Чарлз Фокс:

— Не може да продължаваме така. Добри лакеи се намират трудно. След вечеря отиваме в твоето стрелбище.

— Какво стрелбище? — попита Тони.

— Закрито стрелбище — отвърна Шери. — Не си ли тренирал според правилника за дуелите? В последната си пиеса изобразих един дяволски добър дуел, но проклет да бъда, ако мога да се сетя за заглавието й.

Нещо накара Антония да погледне към входа на балната зала. Савидж стоеше до вратата; лицето му изразяваше презрение — очевидно бе отвратен от по-подходящите за незрели юноши забавления.

Адам Савидж наблюдаваше с присвити очи всичко, което ставаше в Карлтън Хаус. Решително бе преценил всички присъстващи, като безполезни прахосници. Красивият Уелски принц имаше чаровни и непринудени маниери и беше покровител на изкуството, но не виждаше, че приятелите му го използват. Савидж знаеше, че няма да бъде подписано решение за встъпването му като регент, защото Джордж отделяше много повече време и внимание на своя шивач и обущар, отколкото на държавните дела.

Чарлз Фокс бе несъмнено най-влиятелната личност сред неговото обкръжение. Той пиеше много и можеше да остане с дни наред край игралната маса, обикновено в собственото си заведение. Шегобийците казваха, че чарът му идвал от неговия прадядо, Чарлз II. Савидж обаче виждаше, че той е и безпътен, и разсипник.

Ричард Шеридан беше развратен. Двамата с Едмънд Бърк често се охулваха един друг в Долната камара и се мислеха за господарите на Англия.

Савидж бе твърдо решен да направи някои промени. Те нямаше да станат като с магическа пръчка, но с гений като Пит на държавното кормило Англия имаше по-голям шанс от когато и да било да направи нещо за подобряване съдбата на обикновените си граждани. Несъмнено щеше да му се наложи да използва подкупи и протекции, които действаха неизменно още от времето на Джордж I, но ако беше достатъчно настоятелен, решителен и енергичен, щеше да осъществи тези промени.

Именно Фокс, Шеридан и Бърк бяха предложили проектозакон за лишаване на Ийст Индия Къмпани от нейните правомощия и търговски привилегии. В резултат на това правителството падна и Пит стана главен министър. Глупаците успяха да обвинят в държавна измяна Уорън Хейстингс, губернатора на Бенгалия. Изказваха се по въпроси, по които не знаеха нищо. Най-големият лицемер беше Бърк, а семейството му бе натрупало богатствата си, бъркайки в индийския буркан със злато.

Внезапно погледът на Адам попадна върху младия му повереник. Някаква особа с вид на развратник бе преметнала ръка през раменете на юношата. Това го обезпокои. Савидж се замисли. Антъни беше красив младеж с дълги крака и замечтани зелени очи. Апетитен плод, от който не би се отказал никой разпътен прелъстител.

Да не би това да бе причината за липсата на интерес на Тони към жените? Не, момчето бе невинно, още не бе омърсено, но колкото по-рано го запознаеше с подобните на наркотик прелести на женската плът, толкова по-добре. Реши да се погрижи лично за това. Когато се запъти към своя повереник, гостите започнаха да се разотиват.