Вирджиния Хенли - Прелъстен

Леденосините очи на настойника й се изпълниха с презрение.

— Искаш да кажеш, че не ти стиска да изгубиш.

В този момент Тони го мразеше. Гневът й беше толкова силен, искаше й се да издере изпълнените му с подигравка очи; знаеше обаче, че трябва да се сдържа, тъй като към тях бяха насочени доста погледи. Побутна шапката на главата си и заяви провлечено:

— Целуни ме по задника, Савидж. Щом си падаш толкова по скапания спорт, нека пък ние да видим ти от какво си направен.

Всички присъстващи се ентусиазираха толкова при това предложение, че лично негово височество го помоли да не им отказва. Младият мъж се съблече неохотно по бричове. Щом видя тръпнещите по широката му гръд здрави мускули, Анджело реши да не смекчава ударите си. А след като изпита поразяващия ефект на дългите му ръце, се отказа и от намерението си да следва правилата на маркиз Куинсбъри.

Внезапно Тони с интерес започна да следи двубоя. Кой знае как Савидж съумяваше да предугади движенията на своя противник. Когато успееше да го изненада, боксьорът неизменно го удряше безмилостно и винаги под кръста. Адам искаше да играе джентълменски, но всичко си имаше граници. Когато усети изгарящата болка от поредното кроше в бъбреците, задръжките му се изпариха. И процеди през стиснати зъби:

— Ще махнем ли ръкавиците?

Борбата с голи юмруци бе много по-вълнуваща за зрителите и те започнаха да залагат възбудено, докато Савидж се зае методично да нанася удари по лицето на треньора.

Антония потръпна при вида на кръвта и бруталността, но не затвори очи, привлечена от великолепното тяло на своя настойник. Дори професионалният боксьор не можеше да се мери с него.

Продължи да го наблюдава изпод полуспуснатите си клепачи, докато той се обличаше. Нямаше как да не се впечатли от мъжествеността, от мъжката сила, които се излъчваха от него.

— Човек трябва да може да се защитава на този свят, Тони. Ако не с юмруци, тогава с меч или пистолет. Изборът на оръжие оставям на теб, но настоявам да започнеш да вземаш уроци по самоотбрана.

Даваше си сметка, че съветът му е мъдър, но мразеше да я поучават.

— Горкичкият — рече подигравателно тя. — Доста тежка задача ти се е паднала — да направиш мъж от мен.

Погледът на пронизващите му очи й каза ясно какво мисли той по този въпрос. В този миг тя усети унижение не само заради себе си, а и заради брат си Антъни. Обзе я решимост. Настойникът й бе казал да полудува. Добре тогава, така да бъде. Щеше да обърне всичко с главата надолу! Колкото до Савидж, е, той щеше да пожъне онова, което тя бе посяла.

Преди да си тръгне, принцът заяви:

— Тази вечер ще видя и двама ви в Карлтън Хаус.

Антония разбра, че това бе равносилно на заповед. След като негово височество и неговият антураж излязоха, тя се обърна към Адам:

— Най-малко пък от теб съм очаквал да следваш така безропотно нечии заповеди.

— Искам да купя някои от чистокръвните му коне. Вечерята в Карлтън Хаус е съвсем малка цена за такова нещо. — След това смени темата. — Искаш ли да дойдеш с мен, за да ми помогнеш при избора на тапети за Идънуд?

— Избирай сам проклетите си тапети — отвърна му грубо. — Имам среща.

Веждите на младия мъж се повдигнаха:

— В такъв случай, милорд, ви оставям на вашите… пороци.

„Срещата“ бе с баба й, която нямаше търпение да научи подробности за случилото се в Девъншир Хаус.

— Видя ли нещо от негово кралско височество?

При този спомен Тони се разсмя:

— Видях повече от това, за което съм се пазарила. Какво кара един мъж да се разсъблича и да се сравнява с всеки друг от присъстващите в стаята мъже?

Баба и внучка се спогледаха и се заляха от смях.

— О, скъпа, мисля, че току-що отговори на въпроса си.

— За съвсем кратко време научих достатъчно за мъжете, за да не искам да бъда един от тях, въпреки привилегиите, на които се радват.

— О, скъпа, постъпихме толкова глупаво! Трябваше да ти намерим богат съпруг, вместо да прибягваме до подобна измама.

— Роз, моля те, не се чувствай виновна. Не бих понесла да ме продават на пазара за бракосъчетанията. А и новооткритата свобода ми харесва. — Очите й светнаха. — Освен това е толкова забавно да бъдеш мъж. Негово височество ме покани да взема любовницата си, когато отидем на конните състезания.

Розалинд примигна. Девойката приемаше всичко това като шега, като лудория, но нея самата започваха да я обземат опасения. Реши да поговори сериозно по този въпрос с господин Бърк.