Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Изабела, да знаеш, че съм ти много обиден. Защо, за Бога, не доведе онова очарователно създание Мария Фицхърбърт?

Лейди Сефтън повдигна вежди.

— Траурът на Мария току-що приключи, ваше височество, и живее доста уединено. — Разбрала накъде духа вятърът, тя побърза да насочи платната според него. — Всъщност идната седмица организирам музикална вечер в нейна чест. Би било знак на особено внимание, ако ни удостоите с присъствието си, ваше височество.

— Честта остава за мен, скъпа госпожо.

Тони вдигна глава и видя, че Адам бе вперил в нея леденосините си очи. Изпи на един дъх виното си и се зае с представянето.

— Ваше височество, мога ли да ви представя моя настойник, Адам Савидж? Господин Савидж, Уелският принц.

— Присъединете се към нашата игра на карти, друже. Тони ни каза, че съвсем наскоро сте се завърнали от Цейлон.

— Предпочитам бакара.

Невероятно, но Савидж току-що бе отказал покана на принца!

Джорджина наклони красивата си глава.

— Каква лоша домакиня съм, господин Савидж. Разбира се, че ще играем играта, която вие пожелаете.

Младият мъж се усмихна.

— С удоволствие бих играл с вас, но виждам, че вече имате трима партньори.

Тони се намръщи. Въпреки изпитото вино долови двусмислицата.

— Можеш да заемеш моето място, Адам. Научавам толкоз… толкова много само като те наблюдавам. Между другото, канени сме на конните състезания идната седмица. Негово височество има няколко чистокръвни… чистокръвни… няколко коня, които би искал да продаде.

Савидж само я изгледа и седна. Тя побърза да се настани до него.

Всеки път, когато в играта участваше крал, негово височество изругаваше: „По дяволите краля!“ Въпросната карта бе кръстена „Лунатика“. Когато срещна въпросителния поглед на Савидж, принц Джордж обясни:

— Баща ми е луд. Затова ме подготвят за регент. Трябваше да стана регент още преди години, защото той си е луд вече от доста време. Ами да, преценете сам… той измъдри една прокламация „За окуражаването на благочестието и добродетелта и за наказване на порока, богохулството и неморалността“.

Адам отбеляза:

— Това би лишило живота от всякакво забавление.

Ушите на Антония започнаха да бучат; гласовете на хората край масата достигаха до нея сякаш от далечно разстояние, като че ли бяха в друго помещение.

Не си спомняше почти нищо от обратния път към Кързън Стрийт, но особеното мълчание й нашепваше, че най-после бе успяла да го впечатли. С добро или лошо, това нямаше значение. Когато каретата спря, девойката шумно изхълца. После заизкачва външните стълби и усети нечия здрава десница под мишницата си.

Господин Бърк отвори вратата и Савидж я побутна напред.

— Добре се е подредил, страхувам се.

Верният иконом я придърпа вътре и затвори вратата, а Антония измърмори през стиснатите си зъби:

— Донесете кофа.

Как, по дяволите, се бе озовала в тази ситуация и какво правеше в „Джентълмен Джил“? Очевидно последната лудост на контетата бе боксът, тъй като негово кралско височество Уелският принц се бе пристрастил към този спорт.

Боксовият ринг даваше възможност на представителите на аристокрацията да се съблекат до кръста, да сложат ръкавици и да изиграят няколко рунда с професионални боксьори. Съвсем малко имаха смелостта да опитат; останалите бяха зрители. И, разбира се, това осигуряваше още едно развлечение, където можеха да се залагат солидни суми:

Тони стоеше прегърбена, измъчвана от ужасен махмурлук. Повдигаше й се от миризмата на мъжка пот.

Принц Джордж склони на увещанията на Шери и Едмънд Бърк и реши да ощастливи близките си приятели с демонстрация на своята храброст. Помогнаха му да се съблече, така че да остане само по белите си панталони.

Принцът направи достойна за похвала демонстрация със своя треньор Анджело, който на няколко пъти падна на коляно, поразен от удара на негово височество. Всички бяха наясно, че инструкторът можеше да го зашемети без усилия, но аплодираха куража на кралската персона.

Подканиха други също да застанат на ринга, но нямаше желаещи. Савидж побутна крака на своя повереник от пейката, където го беше качил.

— Хайде, момче, нека да видим от какво си направен.

Тони не можеше да повярва на ушите си. За миг я обзе ужас. В никакъв случай не можеше да се разголи до кръста, а последното, което желаеше, бе някой недодялан треньор да разкраси лицето й. Тя се намръщи.

— Тази сутрин съм по-муден дори от плужек.