Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Очевидно тази вечер ще присъстват и кралски особи — произнесе зад нея Савидж.

Девойката се обърна към него и забеляза саркастичните пламъчета в леденостудените му очи.

В следващия миг към тях се приближи херцог Девъншир и поздрави настойника й с приятелска фамилиарност.

— Извинявам се, че Джорджина не е до мен, за да приветства гостите, но негово височество има навика да я обсебва.

— Вашата херцогиня е много красива — похвали го Савидж и на Антония й се прииска да му издере очите.

— Млада е — отвърна с извинителен тон Девъншир. — Всеки от нас живее свой живот. Страхувам се, че приятелите й от Карлтън Хаус ме отегчават до сълзи.

„Значи това е скандалната Джорджина, херцогиня Девъншир — помисли си Тони. — Тя притежава най-вълнуващия салон сред кралското обкръжение, а очевидно е по-голяма от мен само с няколко години.“

Савидж и Девъншир заприказваха почти веднага за политика. Девойката наблюдаваше как присъстващите насочват погледите си от Уелския принц към нейния настойник. Той привличаше вниманието като магнит.

Не след дълго обявиха, че вечерята е сервирана и тя забеляза как жените се надпреварват коя да застане по-близо до наскоро завърналия се от Изток богаташ. Херцогът настани Адам отдясно до себе си и лейди Изабела Сефтън избута лорд Лам встрани, за да може да седне на стола от другата страна на Савидж. Антония пожела наум всички до една да вървят в ада и се придвижи към срещуположния край на масата, където царуваше красивата Джорджина.

Тя замига с дългите си ресници към Тони.

— Сварвате ме неподготвена, сър.

— Лорд Антъни Лам, ваша светлост.

Тя я тупна игриво с ветрилото си.

— Моите приятели ме наричат Джорджи.

— А мен — Тони.

— А, сещам се вече. Вашите родители живееха в Цейлон. Вие току-що наследихте титлата си.

Девойката осъзна, че въпреки лекомисленото си държание нейната домакиня бе доста хитра. Всички стояха прави край масата и Антония се сети, че чакат негово кралско височество да седне пръв.

— Мога ли да ви представя негово кралско височество Уелския принц? Джордж, това е Тони Лам.

Антония се поклони церемониално.

Най-накрая принц Джордж реши да седне и това даде сигнал за невероятно скърцане на столове. Тони изчака учтиво с намерението да седне на онова място, което остане свободно, но негово височество я хвана за ръката.

— Седнете до мен. Кажете, кой, по дяволите, е черният гигант, с когото пристигнахте?

— Казва се Адам Савидж, ваше височество. Току-що се върна от Цейлон.

— Приятел ли ви е?

— Всъщност ми е настойник, ваше височество.

— Какъв късметлия! Всеки се връща от Индия, след като е натрупал несметни богатства. Можете да бръкнете в неговия джоб, когато вашите се изпразнят. По дяволите! Извинявай, скъпа Джорджи, но всички имат откъде да вземат, само аз — не. Ето Джорджи да речем си има Девъншир, който всекидневно я спасява от дълговете й. А знаете ли, че когато ми пробутаха Карлтън Хаус, тя бе същинска развалина? Бях принуден да изхарча цяло състояние, за да я оправя, и точно когато стана годна за обитаване, страхувам се, че ще трябва да отложа мебелирането и декорациите поради липса на пари. Наех Холанд да ми построи Мърин Пъвилиън в Брайтън. В момента там работят сто и петдесет работници, тъй като искам да бъде готов до идното лято. Истински позор е, че аз, Уелският принц, трябва да прибягвам до услугите на лихвари. — Приведе се и сподели: — Затънал съм в дългове и не виждам никакви изгледи да се разплатя, преди кралят да умре.

— Джордж, скъпи, след вечеря ще поиграя малко на фаро с теб. Това би трябвало да ти подобри настроението.

— Аз губя винаги. Трябва да поддържам репутацията си.

Граф Есекс, вечен оптимист дори в най-отчайващи ситуации, се обади:

— Може би ще спечелите следващата седмица в Нюмаркит, ваше височество.

Джордж поклати тъжно глава.

— Натрупал съм невъобразими дългове заради покупката на чистокръвните коне. Сега дори не мога да си позволя да залагам на тях. Невероятно какво количество могат да изядат тези животни! — Обърна се отново към Тони: — Елате с нас в Нюмаркит идната седмица, ще си прекараме страхотно. Вземете и вашата любовница, ще бъде добре дошла.

Бузите на Антония пламнаха. Принцът забеляза веднага.

— Скъпи мой, не се притеснявайте заради Джорджина, не можем да я шокираме. Тя знае за всичките ни слабости, докато на нас са ни известни само половината от нейните.

Всички се разсмяха на остроумието му.