Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Да ви излъскам ли оназ’ глава, сър? — намигна тя.

Най-накрая Антония започна да се смее на безочливите им предложения.

— Така е по-добре — рече Адам. — Не е нужно да увесваш аристократичния си нос заради пристанищните курви. — В този момент се сети нещо. — Но никога не ги чукай. Тук върлува сифилис.

Макар да бе отгледана като цвете в саксия, младата жена имаше някаква представа какво означава „чукам“. Шокира я обаче фактът, че настойникът й я употреби в разговора си с нея. Нима мъжете използваха подобен език помежду си? Умираше от желание да произнесе сама неприличната дума и се питаше каква ли щеше да бъде реакцията му.

— А кого да чукам?

Савидж измери с леден поглед своя повереник, като се опитваше да прецени дали не го беше взел на подбив. Тогава си даде сметка, че лорд Лам нямаше абсолютно никаква представа кое става за чукане и кое — не. Боже всемогъщи, та той наистина бе невинен младок!

— Повечето младежи, достатъчно богати да имат прислуга, обикновено правят първите си опити с някоя от прислужниците или с дъщерите на своите арендатори. Твоите, изглежда, нямаха нищо против да го сторят. Тук, в Лондон, изборът е голям. За много представители на висшето общество е модерно да бъдат развратни. Можеш също така да се обърнеш към балерините и актрисите. Пълно е и с игуменки, които предлагат млади послушници за обучението на титулувани младежи.

— Искаш да кажеш монахини? — попита невярващо Тони.

— Боже, разбира се, че нямам предвид монахини, не истински монахини. Това е жаргон, с който наричат момичетата от бордеите за висшата класа. — Младият мъж изведнъж попита: — Знаеш ли какво е бордей?

На Антония й се искаше да излъже, тъй като й беше непоносима мисълта Савидж да се изпълни отново с презрение към лорд Антъни Лам.

— Нямам представа, но щом си ми настойник, най-добре ще бъде да ме осветлиш по този въпрос.

— От тази работа човек ожаднява. Ще ти купя една пинта бира — рече Адам и се насочи към „Кръчмата на дъгата“.

Собственикът им наля по халба бира и двамата се разположиха на една маса, където можеха да поговорят.

— Стане ли веднъж полово активен един мъж, вече почти не може да живее без секс. А и защо е нужно това, при положение, че има толкова желаещи и от противната страна? Е, сигурен съм, че не си чак толкова наивен да не знаеш това — повечето богати мъже си имат любовници.

— Разбира се, че знам. Роз казва, че дори женените мъже си имали любовници.

— Любовниците струват скъпо и това може да се окаже не по силите на всеки, особено на младеж като теб. Затова съществуват публични домове или бордеи, където на съдържателката, мадам, се плаща за някое от момичетата за час, вечер или цяла нощ. Парите се дават за извършването на сексуалната услуга. В публичните домове за висшата класа момичетата обикновено са хубави, изключително изобретателни, когато става дума как да доставят удоволствие на един мъж. И най-важното — трябва да бъдат здрави, за да не се заразиш от сифилис. В Лондон се предлага секс за всички вкусове и джобове.

— Разбирам — промълви Тони.

Бузите й горяха, но темата я привличаше силно.

— Жените, които опитаха да се продадат преди малко, са улични проститутки. Не ти препоръчвам да прибягваш до техните услуги.

— Знам много добре какво представляват уличниците, Савидж. Край „Чеъринг Крос“ те са повече от бълхите по гърба на бездомно куче. Нямах представа само за греховните домове.

Младият мъж се усмихна на свенливия термин.

— Англичаните са толкова лицемерни, когато стане дума за секс.

— Сравнени с жителите на Индия и Цейлон ли? — заинтересува се Антония.

— Сравнени с когото и да било. Във Франция например ги наричат „къщи на радостта“.

Фактът, че настойникът й бе толкова добре запознат с подобни места, я подразни.

— Не мога да разбера кое е толкова привлекателно. Момичетата са необразовани, съвсем обикновени и единствената им цел е да спечелят пари. Всеки сезон толкова прекрасни, фини млади дами правят своя дебют в обществото.

— Привлекателността е лесно обяснима. Чукането на дебютантка е против обществения кодекс. За тях е бракът.

— Това става заради двойния стандарт на обществото. Жените не могат да контролират своята съдба. Те нямат пари, нямат власт, преминават от ръцете на баща си в ръцете на съпруга, ако имат достатъчно късмет да хванат едно толкова трудно за улавяне същество.

Тони осъзна внезапно, че говори като жена, и прехапа език.