Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Не се ли бръснеш още?

— П-понякога — излъга тя. — Всъщност нямам нужда от това — добави неубедително.

— И никога няма да имаш, ако не започнеш.

В гласа му долови отвращение.

— На твоята възраст вече си бях оставил брада. — Отвори някаква кожена кутия и извади оттам бръснач с перлена дръжка. — Това е подарък за теб. Пожелавам ти да го употребяваш повечко.

Тони го пое, като мислеше, че щеше да й свърши добра работа — в този момент много й се искаше да му пререже гърлото. Взе сапуна за бръснене и неохотно започна да прави пяна. Савидж я наблюдаваше открито, а тя от своя страна с мъка се сдържаше да не му изкрещи. Ужасно се страхуваше, че ако се избръсне, след това ще й пораснат мустаци.

Носеше мъжки дрехи, беше отрязала косата си, дори пушеше, но проклета да е, ако позволи да й поникне и брада! Мотаеше се, за да печели време с надеждата, че настойникът й ще излезе. Той обаче чакаше, за да я види как ще се справи със стоманеното острие.

Нямаше друг избор, освен да вземе бръснача и да изпъне кожата на бузата си, както бе наблюдавала да го прави Савидж. В мига, в който острието докосна кожата й, тя се поряза.

— По дяволите! — измърмори девойката.

— Когато свършиш, си избърши очите… виждам влага под тях — изрече й подигравателно.

Едва го изчака да излезе, за да се изплези зад гърба му.

Джон Бул бе изпрал и колосал ризата и шалчето на Тони. Никога не беше виждала толкова добре изпрано бельо. Девойката му благодари и го похвали.

— Негово превъзходителство има толкова високи стандарти. Идънуд ще се нуждае от много слуги, от готвач, от пералня.

— Съмнявам се, че ще успееш да намериш някого с твоите способности, Джон Бул.

— А, ще видим. Днес трябва да използвам много девици.

— Прислужници — помогна му Антония.

— Девици, прислужници, каква е разликата, моля?

В този момент влезе Савидж.

— Прислужницата е слуга от женски пол. А девица е същество от женски род със запазена девственост — обясни невъзмутимо той.

Икономът вдигна ръце.

— Намирането на прислужници ще ми отнеме един ден, а на девици — цял живот.

Адам се усмихна на шегата му и погледна крадешком към своя повереник.

Да върви по дяволите! Антония знаеше, че темата го забавлява, тъй като той подозираше, че лорд Лам е все още девствен.

Закуската се състоеше от плодове и кафе. Докато се хранеха, Савидж обсъждаше предстоящите задачи с Джон Бул.

— Аз не съм ти нужен, когато наемаш персонала за Идънуд — заяви той. — Ще трябва да остана в Лондон поне една седмица.

— Домашната прислуга е мое задължение, но бих предпочел вие да изберете конярите и кочияша.

— Дадено! Ако купя къщата на Халф-мун Стрийт, за нея също ще трябва да наемем персонал. Доверяваш ли се на моята преценка? — попита той.

Джон Бул кимна твърдо.

— Прекалено сте разумен, за да наемете ненадеждни хора.

Тони изпита огромно облекчение, щом разбра, че настойникът й възнамерява да си купи къща в Лондон. Щеше да бъде изключително смущаващо да живее под един покрив с него.

Неговото присъствие я държеше непрекъснато в някакво особено състояние. Савидж едновременно я привличаше и отблъскваше; в даден миг й се искаше да го целуне, а в следващия — да го убие. Знаеше, че трябва да стои на разстояние от него.

— Сигурно искаш да разгледаш къщата сам — рече тя. — Аз вече съм идвал няколко пъти, още докато я строяха.

Савидж я изгледа с благодарност.

— Иди да видиш библиотеката — истински шедьовър — предложи той, преди да излезе от стаята за закуска.

Джефри Слоун вдигна глава от бюрото, когато младата жена влезе в библиотеката. Той изглеждаше замислен, като че ли съзнанието му бе заето непрестанно с цифри и букви. Беше на средна възраст, но изглеждаше по-стар. Раменете му бяха леко приведени, а лицето — бледо, сякаш не беше виждало светлина.

— Последния път, когато видях тази стая, тя не беше довършена — рече Тони. — Предполагам това е едно от помещенията, проектирани от братя Адам.

Стените бяха облицовани с тъмен, богат махагон. Пред две от тях имаше високи от пода до тавана, вградени шкафове за книги, третата бе заета от изпълнена с възхитителна дърворезба абаносова камина с медна решетка. Четвъртата стена представляваше огромни прозорци, през които светлината нахлуваше свободно. Столовете бяха облицовани със зелена кожа, огромното бюро бе покрито с кожа, а краката му бяха изработени във формата на животински лапи. Подът бе покрит с голям светлозелен килим. Той самият бе от тъмнозелен малахит, с който бе облицовано и огнището на абаносовата камина.