Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Зяпаш ме така, сякаш съм малабарският развратник. На Изток е нещо обичайно човек да се къпе във вана или в басейн, а не просто да се мие. Това е изключително приятно преживяване. Иска ми се да опиташ много неща от различни страни. Не може да си толкова тесногръд, че да отказваш да опиташ нещо ново.

— Разбира се, че не — отвърна едва чуто Тони. — Просто не бих и помислил да разваля интимния ритуал между вас двамата с Лотосов цвят.

Савидж започваше да подозира, че той никога не се бе озовавал гол пред жена.

— Разопаковахте ли вече всичко, което донесохме от кораба? — обърна се към Киринда той. — Дай му един от моите халати и го заведи в някоя от другите бани. Джон Бул просто няма да ни нахрани, ако не сме чисти.

„За нищо на света не бих искал да разваля интимния ви ритуал…“ Как, за Бога, бе успяла да стъкми такава фраза? Девойката отчаяно се опитваше да се отърве от натрапчивите картини на този „интимен ритуал“. Не се бе замисляла как щеше да изглежда Адам без дрехите си. Сега обаче мислено започна да го разсъблича. Трескаво се опитваше да отклони мислите си в друга посока, но в резултат на това картините ставаха по-ясни и настойчиви. Как ли изглеждаха без риза тези широки рамене? Бе сигурна, че целият е в бронзов загар и че е с черни косъмчета. Вече бе зърнала мускулите на бедрата му, изписани под плътно прилепващите бричове за езда, така че бе нужно съвсем малко въображение, за да си ги представи голи.

Антония никога не беше виждала гол мъж. Естествено имаше представа, че представителите от другия пол имаха някакъв полов член, доста по-различен от нейните собствени интимни части. Беше прекалено невинна, за да си представи Адам от кръста надолу. Видя го в басейна заедно с голата Лотосов цвят и от този образ бузите й пламнаха толкова силно, че девойката направи всичко възможно, за да се овладее. Едва днес бе срещнала за първи път Савидж и само за този кратък период я бяха споходили повече смущаващи мисли за мъжете, отколкото през целия й живот досега. Какво, за Бога, ставаше с нея?

Красивата цейлонка й предложи да избере измежду два, един от друг по-красиви халата. Единият бе от черна коприна и избродиран със златни дракони, другият пък от платно, изтъкано като че ли от нещо, наподобяващо сплитката на фино въже. Тони избра втория. Той беше прекалено голям, но тя подгъна ръкавите. Робата се допираше до пода. Изкъпа се сама за възможно най-кратко време.

Храната беше великолепна. Джон Бул им сервира агнешко с къри върху ухаещ на шафран ориз. Имаше някакви странни плодове и зеленчуци и прекалено сладки бонбони, които сякаш бяха направени от бадеми, фурми и кокос, оваляни в мед. Чаят беше невероятно ароматен, с вкус на портокал.

— Не си спомням кога за последен път съм се хранил с такава наслада — заяви в края на вечерята Антония, с което предизвика радостната усмивка на иконома.

— Налей ни две брендита — нареди Савидж.

Беше облечен с черния халат на златни дракони. Той стигаше едва до коленете му и разкриваше мускулестите му прасци и загорелите голи стъпала, които й подействаха по-смущаващо, отколкото бе предполагала.

Джон Бул й подаде чашата и тя я пое без колебание. Докато сервираше на Адам, тамилът рече:

— Сега, след като вече сме в Англия, не е подходящо да спите на пода, ваше превъзходителство.

— Прав си, Джон Бул, но искам сам да избера леглото си. То трябва да бъде като част от човека. Предназначено е за спане и за любене. Ще го споделям със съпругата си. Децата ми ще бъдат зачевани и може би дори раждани в него. То трябва да бъде приятно за окото, удобно за тялото и достатъчно голямо, за да дава простор на движенията. Затова сега, ако обичаш, направи си труда да постелиш два индийски килима в моята спалня.

Докато икономът се покланяше ниско, Антония бе обхваната от паника. Той очакваше двамата да спят заедно в господарската спалня!

Савидж излезе на терасата и се подпря на каменния й парапет. Тони го имитира и постави чашата с брендито до себе си. Младият мъж извади златната табакера от джоба на копринения си халат и й предложи една тънка пура.

— Би било полезно да ми дадеш някаква информация за господстващите в момента нрави в Лондон. Само че ти си бил лишен от всякакви контакти с обществото, така че ще трябва да учим заедно.

Равномерният глас просто изговаряше фактите. Как можеше да се засяга от нередните неща, които й казваше? Тони никога не бе срещала човек като Адам Савидж и въпреки това, въпреки това… двамата пушеха и отпиваха бренди като стари приятели, сякаш цял живот го бяха правили.