Вирджиния Хенли - Прелъстен

На главната врата срещнаха екзотично изглеждащо създание, облечено в сари с пастелни цветове. Ръцете му бяха пълни с високи сини ириси от градината. Непознатата се усмихна срамежливо и се отпусна на колене.

— Добре дошъл, господарю. Идънуд прилича на дворец. Цветята са странни, но не по-малко красиви.

Савидж я накара да стане и вдигна малката й длан към устните си.

— Това е Киринда, Тони. Понякога я наричаме Лотосов цвят.

Зачака реакцията на юношата при вида на прекрасната жена; той я наблюдаваше с огромно любопитство. Адам прикри усмивката си. Ако Тони не се възбуждаше от изкусителната представителка на женския пол, значи не беше нормален.

Светлият мраморен под започваше отвън и стигаше до подобната на катедрала приемна. При вида на младия мъж скорецът повдигна малката си качулка и изграчи:

— Савидж! Грешник! Пъклено изкушение!

— Това е Рупи — обясни на Тони той.

— Я да видим дали съм отгатнал — засмя се младежът. — Това е цената, която си платил за него, нали? 7 7 Рупи (англ.) — рупия — Б.пр.

Адам кимна.

— Буквално ме ограбиха.

Киринда започна да пали свещите и лампите с тънка дълга свещ. Движеше се толкова грациозно и безшумно, че беше истинско удоволствие да я наблюдава човек. Светлината озари кремаво-белия мрамор и тънките му златни венички изпъкнаха. Джеймс Уайът бе направил добър избор.

— Не виждам никакви бенгалски тигри — пошегува се Антония. — Мислех, че като отидат в Индокитай, всички англичани стават големи белокожи ловци.

Ледените сини очи на Адам я изгледаха студено.

— Аз ловувах от нужда. Не за трофеи.

Към тях се запъти някакъв туземец в безупречни бели дрехи и рубиненочервен тюрбан. Носеше сребърен поднос с две малки чашки.

— Това е моята дясна ръка. Джон Бул, запознай се с лорд Антъни Лам.

— Добър вечер, ваше превъзходителство, добър вечер, милорд. От години чакам да дойда във вашата прекрасна земя. За мен е голяма чест да се запозная с английски лорд.

Тюрбанът му се докосна до коленете.

— О, моля ви, Джон Бул, не ми се покланяйте. Аз ви се покланям. Вие сте много по-съвършен от мен.

— Съвършен ли? — повтори учуден тамилът.

Савидж наблюдаваше внимателно повереника си, за да разбере дали това не бе проява на снизхождение. Тони очевидно бе съвсем искрен.

— Родният ви език не може да е английският, но сте го овладели безупречно.

Джон Бул засия.

— А съпругата ви е една от най-прекрасните жени, които съм виждал.

Икономът се намръщи.

Адам се изсмя.

— Наблюденията ти и в двата случая са доста неточни.

Без да обръща внимание на забележката на господаря си, Джон Бул отбеляза:

— Не ви очаквахме, ваше превъзходителство. Храната, която съм приготвил, е подходяща за вас, но не и за лорда. Освен това нямаме достатъчно легла.

— Боже, Джон Бул, с Тони не се притесняваме за храната и леглата. Ще спим на пода. Ще се отнасяме към него като към член на семейството. Къде е Джефри Слоун?

— Секретарят ви има много работа с документите. Горе в библиотеката е. Не искам да го очерням пред вас, ваше превъзходителство, но съм длъжен да ви уведомя, че плаща на всички търговци толкова, колкото поискат.

— Благодаря ти за информацията, Джон Бул. Тони, чувствай се като у дома. Налага се да поговоря със Слоун, а след това идва ред на голямата обиколка.

— Трябва да простите на господаря. Той никак не обича формалностите. Аз обаче познавам майка ви и мисля, че мемсахиб ще се възмути, ако разбере за предложението на Леопарда да спите на пода.

— Не съм виждал майка си повече от десет години? Как изглежда тя? — попита, изпълнена с копнеж Антония.

— А, много, много красива. Като някоя английска кралица.

Девойката се усмихна. Очевидно Джон Бул не беше виждал кралицата. Думите му обаче я убедиха, че легендарната красота на майка й бе реалност.

— Защо го наричате Леопард?

— Така го наричат всички в Цейлон. Плантацията му пък се казва „Скокът на леопарда“.

— О, това е наистина прекрасно! Ще ми разкажете ли за това, Джон?

— Ще се опитам, милорд. За мен обаче вашата страна е по-прекрасна.

— Ще разменим информация. На Кързън Стрийт имам няколко книги, които ще ви доставят удоволствие.

Икономът завъртя очи.

— О, там направих много лошо впечатление. Нарекох вашата госпожа Хог „жената-прасе“.

Тони се разсмя от сърце.

— Сега, като стана дума, си давам сметка, че тя действително има не само свински черти, ами и маниери. Хората понякога приличат на имената си, какъвто е случаят с Лотосов цвят. Съжалявам, че я взех за ваша съпруга.