Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Ще можете ли да се справите с повече добитък, ако ви го достави лорд Лам?

Изслуша отговора на чифликчията и даде своите предложения. Забеляза двете момичета, които гледаха към неговия повереник, като си шепнеха нещо и хихикаха. Пълното безразличие на младежа го разтревожи. Едната от девойките събра достатъчно смелост, за да поздрави Антъни и да му хвърли определено подканящ поглед.

— Мери — промълви Тони, — бягай оттук, имаме работа.

Адам повдигна вежда. Доколкото си спомняше, седемнайсетгодишните юноши обикновено се ръководеха от онова между краката.

След като огледаха и втората ферма и тръгнаха обратно към Лам Хол, Савидж рече:

— Ако тези двама фермери си сътрудничеха, като единият съсредоточи усилията си върху отглеждането на определени растения, а другият — върху добитъка, щяха да се радват на много по-голяма продукция. Синът на Хари Симпсън изглежда амбициозен. Още догодина биха могли да удвоят своите добиви. Другият чифликчия, Брадли, има само дъщери, но ако си наеме платен помощник, в крайна сметка ще има по-висока печалба. Човек трябва да даде пари, за да спечели пари.

Тони слушаше и макар и неохотно, не можеше да не признае правотата и мъдростта на думите му. За онзи, който разполагаше с неограничени възможности, бе съвсем естествено да мисли в широки мащаби.

— Не всички имат пари колкото теб — заяви.

Савидж погледна младежа; струваше му се доста по-разглезен. Роден в дантели, той нямаше представа какво значи къртовски труд, глад и отговорност. Адам пусна юздите и показа покритите си с мазоли загорели ръце.

— Всичко, което имам, съм постигнал с тях. Не съм роден сред привилегии.

Не добави „като теб“; не беше нужно. Отговорът дойде незабавно:

— Ако можеше да избираш между това да си се родил богат или сам да спечелиш парите си, би избрал второто.

Младият мъж се ухили широко.

— Много си проницателен.

Контрастът, който създаваха здравите му бели зъби и светлите сини очи със силно загорялото му лице, накара сърцето на девойката да се разтупти. Тя примигна няколко пъти, за да се увери, че не сънува. Привличането му бе магнетично, опасно. Вече бе започнала да мисли за него като за „мъжа, на когото не му липсва нищо“. Беше се опитала да избегне срещата с него, беше се страхувала да се озове лице в лице с него, броеше минутите, които оставаха до тръгването му, а сега, неочаквано, част от нея искаше той да остане. Чувствата й към Адам Савидж бяха напълно противоречиви.

Когато стигнаха до конюшнята и слязоха от конете, младият мъж свали сам седлото и започна да разтрива арабския си жребец. Неговата повереница последва примера му. После измиха ръце във ведрото с вода, оставено край стената, и се отправиха заедно към къщата.

— Сега не мога да остана. Имам да върша доста работа в Лондон, а и само съм се отбил в Идънуд.

— Идънуд — повтори едва чуто Тони, а погледът й стана замечтан.

— Това е къщата, която строя в Грейвзенд.

— О, знам! Ходил съм да я видя неведнъж. Джеймс Уайът е истински майстор в професията си.

Адам долови страстните нотки в гласа на юношата; струваше му се доста необичайно момче на неговите години да се впечатлява до такава степен от архитектура и строителство.

— Би ли искал да станеш архитект?

— О, да! Имам доста книги на тази тема. Интересуват ме както екстериорът, така и проектите на интериора. Лондон буквално прелива от най-великите хора на изкуството и майстори занаятчии на света. Може би, като се има предвид дългото ти отсъствие от Англия, тези имена не ти говорят нищо, но ние имаме Томас Шератън, Джордж Хепълуайт, Робърт Адамс и Томас Чипъндейл.

— Хм, изглежда, имаме общи интереси. Баща ми беше мебелист. Учил е при Чипъндейл.

— О, превъзходно, но защо говориш за него в минало време?

— Мизерията го уби преждевременно — отвърна лаконично и побърза да промени темата. — Възнамерявам да се захвана с мебелирането на Идънуд. Какво ще кажеш да ми помогнеш с познанията си?

На Тони й се искаше да приеме веднага това предложение, но се поколеба при мисълта за многобройните възможни капани.

Адам забеляза несигурността й.

— Лам Хол е прекрасен, но определено смятам, че имаш нужда от промяна на обстановката. Би трябвало да прекарваш повече време в Лондон, в компанията на младежи на твоята възраст. А и на млади жени — подчерта. — Това е един различен свят. Не ти ли се ще да го опиташ?

Антония усещаше презрението на своя настойник. Опасяваше се, че той си бе съставил мнение за Антъни Лам като за мекушав и лишен от каквито и да било типично мъжки качества. Внезапно я изпълни неудържимо желание да му покаже що за мъж можеше да бъде.