Вирджиния Хенли - Прелъстен

Антония беше вбесена. Как се осмеляваше този човек да влиза неканен и да дава нареждания? Лесно му беше на него. Близнакът й беше мъртъв и сега тя трябваше да продължава да живее. Сълзите намокриха дългите й тъмни ресници и ги превърнаха в копия, когато го погледна право в леденосините очи. Реши, че това е най-студеното, най-бездушното човешко същество, което е срещала. Е, щом откровеността му допадаше, щеше да му достави това удоволствие.

— Бях подготвен да те мразя — заяви безцеремонно девойката, — но омразата ми е нещо толкова чуждо. Оказа се, че не мога да направя подобно нещо. — Пъхна ръце в джобовете на панталоните си. — Вместо това ще трябва да се огранича с ненавист.

— О, непременно се опитай да ме намразиш. Това е толкова силна, типично човешка емоция, тя ще те направи по-силен — заяви язвително Адам.

„Божичко, прекалено е красив“ — помисли си ядосано младият мъж. Тони Лам бе чудесен пример за несправедливостта на живота. Разглезеният младеж не само бе роден с привилегии и титла, ами боговете го бяха дарили и с изключителна красота. Адам изпита угризения на съвестта при тези недостойни мисли. Въздъхна тежко.

— Нека се опитаме да се понасяме един друг.

— Ще ми бъдат нужни значителни усилия. Както виждам, вие сте напълно безчувствен към моята мъка — заяви Тони.

— Мислите, че мъката не ми е позната, така ли? — попита с леко подигравателен тон младият мъж.

— Не знам какво очаквате от мен.

— Очаквам да понесете загубата си като мъж.

Думите му накараха Антония да се засрами от сълзите си. Изчерви се при мисълта, че бе допуснала настойникът им да види мнимия лорд Лам облян в сълзи.

Докато наблюдаваше красивото лице пред себе си, Адам се ужаси от женствения му вид. За пръв път изпита гняв към покойния си приятел. Защо не бе взел своя син със себе си? Бяха го оставили в компанията само на сестра му и баба му. Бяха го лишили напълно от мъжки модел на подражание. Решимостта на Савидж се затвърди. За Бога, щеше да направи мъж от него!

Тони не бе писала на майка си. Продължаваше да се надява, че Антъни ще се появи, и освен това нито тя, нито Роз желаеха да пишат черно на бяло за скалъпената от тях измама.

Адам Савидж взе един стол и протегна върху него дългите си крака. Тони бе седнала на края на бюрото. Изучава известно време върха на обувката си, след което вдигна очи към своя посетител.

— Не съм писал на майка ми и не възнамерявам да го сторя. — Целта на тези думи бе Савидж да подразбере, че той също не трябва да разкрива случилото се. — Тя е на другия край на света. Защо да й разбивам сърцето?

— Това е много благородно чувство, но не можеш да я предпазваш безкрайно от истината. Ив рано или късно ще разбере.

— В такъв случай предпочитам това да стане късно, отколкото рано — заяви безцеремонно Антония.

— Решението си е твое. Аз ще го уважа.

— Благодаря, господин Савидж.

— Моля те, наричай ме Адам. — Вдигна книгата, която бе паднала на пода при неговата поява. — Какво четеш?

Видя, че това бе романът на Самуел Ричардсън „Памела, или възнаградената добродетел“.

Тони се изчерви леко.

— Това е историята на една млада слугиня, която се противопоставя на господарския син и в крайна сметка той се оженва за нея.

Младият мъж рязко се изсмя; звукът приличаше много на лай.

— Опитай „Приключенията на Джоузеф Андрю“ на Хенри Филдинг. Тя е пародия на същата тази книга, в която един добродетелен лакей не се поддава на домогванията на своята господарка. Това е едно весело приключение, което се развива сред кръчми и в близост до нощни гърнета!

Думите му не я шокираха, макар да си даваше сметка, че би трябвало. Вместо това си отбеляза наум, че трябва да намери тази книга.

Адам реши, че Тони очевидно се нуждае от стабилно образование. Светът навън щеше да погълне този невинен юноша, ако не го вземеше под крилото си и не му предадеше поне известна доза от своя светски опит. Боже, бе готов да се обзаложи, че Тони Лам все още е девствен!

— Казах на господин Уотсън да удвои сумата, която ти се отпуска. Честно казано, не знам как си успявал да се справиш с подаянието, което получаваше досега.

Думите му я изумиха. Беше си мислила, че ще има финансови затруднения, при положение, че средствата й се отпускаха от някакъв настойник. Мили Боже, ако вече се бе свързал с адвокатите, те трябва да му бяха представили сметките за роклите и другите дрехи и накити.

— Похарчих последните пари миналото тримесечие за покупката на нови хамути за конете. Страхувам се, че с моите пари не бих могъл да платя за нещата, от които се нуждаеха сестра ми и баба ми. Сега, след като сте им казали да ми дават повече, ще успея да посрещна техните сметки.