Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Точно от него съм чувал името ви, разбира се! — възкликна доволно Девъншир.

— За мен ще бъде удоволствие да ви гостувам — съгласи се Адам. — Дотогава вече ще притежавам по-цивилизовано облекло.

Младият мъж се завърна в къщата на Кързън Стрийт едва за вечеря. На горния етаж Джон Бул и Киринда го посрещнаха с нещастни физиономии. Бяха сменили чаршафите му, но се срамуваха, че господарят им ще трябва да се измие с водата в една кана.

— Какво е станало? — обърна се към своя иконом той.

— Трябва да ви кажа две ужасни неща, които ще ви притеснят много, ваше превъзходителство. Младата слугиня има въшки. Няма да пускам Киринда да слиза долу от страх да не се зарази.

— Как го откри, Джон Бул?

— Тя сама ми го каза. Обясни, че точно заради това си покривала главата с онова отвратително боне.

Савидж реши, че тамилът отново бе объркал нещо, и попита спокойно:

— А кое е другото, което ще ме притесни?

— Жената-свиня е изяла Рупи!

Адам прехапа устни, за да не се разсмее. Макар госпожа Хог действително да изглеждаше доста лакома, той се съмняваше силно, че мършавият скорец би могъл да възбуди апетита й.

— Доколкото разбирам, не си се сработил добре с персонала — рече сухо той. После се обърна към Киринда. — Яла ли си изобщо днес?

Младата жена сведе ресници над светлите си очи и поклати глава.

Савидж знаеше, че няма абсолютно никакъв смисъл да порицава Джон Бул. Упоритият тамил би предпочел да гладува цял месец, но не и да загуби достойнството си и нямаше да се погрижи изобщо за бедната Киринда.

— В такъв случай слизаме ли на вечеря?

— Независимо дали сме в Англия или Цейлон, за нас е недопустимо да се храним заедно, господарю.

— След като настояваш, че съм ви господар, трябва да се подчиняваш на заповедите ми, а аз нареждам да слезем долу да вечеряме, Джон Бул.

— Да, ваше превъзходителство — отвърна той.

В трапезарията Савидж се обърна към Фентън:

— Бихте ли уведомили госпожа Хог, че за вечеря сме трима?

Държа стола на Киринда, докато тя седне.

Готвачката се засуети и едва не изтърва купата със супа, когато видя, че ще трябва да сервира на слугите на Савидж. Стиснатите й устни показваха недоволството й.

— Госпожа Хог — любезно изрече Адам. — Искам да се извиня, че оставих скореца си във вестибюла. Нямах представа, че ще възразите срещу това. Моля ви, ако обичате, преместете го в моята стая.

— Да, сър — отговори тя.

— Освен това, госпожо Хог — продължи със същия благ тон той, — приемете моите най-искрени извинения, ако Джон Бул се е обърнал към вас като към жената-свиня. Той не е искал да ви обиди, уверявам ви. Просто се е объркал, нали разбирате, езикови проблеми.

— Извинението се приема.

Готвачката вирна нос и хвърли укорителен поглед към прислугата.

Следващите думи на Савидж буквално я попариха.

— Сега е ваш ред.

Когато погледна към леденосините му очи, по гърба й полазиха тръпки.

— Мой ред ли? — повтори недоумяващо тя.

— Да, ваш ред. Ще се извините за срамното си поведение към този мъж и тази жена. Оставили сте ги цял ден гладни и жадни само защото цветът на кожата им не е като вашия.

Лицето на госпожа Хог се покри с яркочервени петна.

— Извинявам се — промърмори, тъй като нямаше друг избор.

Гласът на Адам отново прозвуча любезно, но погледът на сините му очи остана леденостуден.

— Госпожо Хог, ако миризмата, която се носи от кухнята ви, е от ряпа, предлагам да я запазите за себе си и да ни сервирате нещо по-апетитно.

Готвачката изчезна в своето светилище и не се появи повече. След малко оттам се показа Дора, за да им сервира. На главата си носеше дантелено боне. Очите на Адам Савидж светнаха развеселено.

— Много е хубаво — измърмори той и забеляза удоволствието й.

С неоценимата помощ на господата Уотсън и Голдман златото на Савидж бе внесено в банката, бе нает секретар на име Слоун и направено предложение за покупката на градската къща на Халф-мун Стрийт.

С пощата пристигна и обещаната покана за вечерята в Девъншир Хаус, а също и отговор от Стоук. Савидж отвори плика и се вгледа в красивия почерк на лорд Лам.

Скъпи господин Савидж,

Благодаря, че ме уведомихте за пристигането си в Англия. Добре дошли сте в дома ми на Кързън Стрийт толкова дълго, колкото ви е нужно. Със съжаление ви уведомявам, че Лам Хол е в траур и засега не приемаме посетители. Ако се наложи да се свържете с мен, можете да го направите чрез адвокатите Уотсън и Голдман.