Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Днес ще пристигнат куфари и багаж от кораба ми. Джон Бул ще се погрижи за тях. — Адам реши да поговори насаме със слугите, за да улесни живота на Джон Бул и на Киринда, които, бе сигурен в това, отначало щяха да се чувстват като риба на сухо. — Ще сляза долу да се срещна с персонала.

След това взе клетката с Рупи и икономът го поведе надолу.

Младият мъж влезе в кухнята и се представи:

— Слугите, които водя от Цейлон, несъмнено ще ви изглеждат странни. Мъжът е свикнал да ръководи многобройна прислуга и може да ви се стори властен. Моля всички ви да положите усилия и да бъдете по-услужливи, а ако се появят някакви затруднения, обърнете се без колебание към мен.

Госпожа Хог го погледна с разбиране. Можеше да разпознае властния мъж още щом го видеше, но не обичаше да раболепничи пред чужденци.

— Затруднения ли, сър?

— Може би преувеличавам и виждам неприятности там, където ги няма — отвърна любезно той. — Единствената, област, където ще има действително трудности, е храната.

Готвачката присви устни. Никой досега не се бе осмелявал да й намира кусури в това отношение.

— Храната в Цейлон е силно подправена; освен това консумираме много плодове и зеленчуци. Ще го приема като благоволение от ваша страна, ако вземате моя слуга, когато пазарувате, и му позволите да разполага с кухнята, за да приготвя националните си ястия.

Госпожа Хог щеше да откаже, ако се осмеляваше.

— Аз ще отсъствам по работа през по-голямата част от деня. Благодаря ви за съдействието.

След излизането му настъпи напрегнато мълчание. И изведнъж се разприказваха едновременно и тримата. Фентън, който се чувстваше доста глупаво, задето бе помислил за принц някакъв си лакей, рече:

— Е, аз от моя страна ще оставя всичко на неговите слуги.

— Няма да търпя никаква намеса в кухнята — заяви готвачката. — Мразя чужденците!

Дора, която бе дала свобода на въображението си, каза:

— Той наистина е богат. И бас държа, че тя е от неговия харем!

Внезапно изскърца някакъв странен глас:

— Содом и Гомор!

Госпожа Хог се затича към вестибюла, за да разбере кой богохулства.

— К’во беше туй? — обърна се към Дора тя.

— Тяхната птица.

— Мразя птиците. Е, мястото на таз’ със срамотния й език не е тук. Ще я занеса в мазето!

Новите обитатели запалиха любопитството на младата прислужница. Под предлог, че бърше праха, тя се качи на горния етаж и започна да подслушва край една от вратите и да наднича през ключалката. Джон Бул избра точно този момент, за да я отвори. При вида на коленичилото момиче той се учуди от този обичай.

— Молиш ли се? — попита тамилецът.

— Да надничам ли? 3 3 На английски двете думи звучат доста близко, „прей“ — моля се и „прай“ — надничам. — Б.пр. — изрече Дора.

— Не съм те обвинил, че шпионираш, макар сега да виждам, че точно това е било намерението ти.

— Не съм надничала — отрече момичето.

— Сега към надничането прибавяш и лъжа. Защо си се вторачила в главата ми?

Слугинята подсмръкна и реши, че е най-добре да атакува.

— Защо носиш туй около главата си?

Джон Бул се чудеше как да обясни това на момичето, жена, което очевидно принадлежеше към по-низшите касти.

— Това е моята униформа. Нося я поради същата причина, поради която ти ходиш с този парцал на главата.

— Парцал ли? — възкликна Дора, дълбоко обидена. Това бе една от най-хубавите й шапки. — Шапките ми не са парцали. Таз е ленена и имам дори една дантелена.

— Въшки ли? 4 4 Отново недоразумение поради близостта в звученето на думите „дантела“ и „въшки“ — Б.пр. — погледна я ужасен той. — Ти имаш въшки?

Това обясняваше защо покрива главата си с ужасната шапка.

— Имам — потвърди гордо Дора.

— Не се приближавай! Ти си нечиста!

— Нечиста! — изпищя младата жена.

— Уволнена си! Къш, къш!

— Не мойш да ма уволняваш… дойде едва днес!

— Не съм дошъл в Англия, за да умирам, а да живея! — След това слезе към кухнята и спря пред закръглената готвачка. — Позволете да ви се представя. Аз съм Джон Бул.

— Ако ти си Джон Бул, тогаз аз съм Савската кралица — заяви тя.

— Савска ли? Значи тогава вие не сте жената-прасе? 5 5 Игра на думи: хог (англ.) — свиня. — Б.пр. — попита леко объркан той.

Дора се изкиска, а лицето на готвачката стана пурпурночервено.

— Жена-прасе ли? Ти с името ми ли се подиграваш? — попита тя.

— Не, не, мадам. Уверявам ви, че съм напълно сериозен.

— За теб съм госпожа Хог. И искам уважение в кухнята си. Мразя да ми се месят.