Вирджиния Хенли - Прелъстен

Всичко вървеше добре до появата на камериерката. Джон Бул пое върху себе си задължението да контактува с нея. Тя носеше големи кърпи и три порцеланови нощни гърнета. Когато се опита да му ги подаде, той я погледна така, сякаш се бе побъркала.

— Те са непоносими — заяви твърдо той.

Слугинята го измери с поглед, разбра, че този човек щеше да й създава неприятности, и попита предизвикателно:

— К’во искате да кажити с „непоносими“?

— Прекалено са големи. Когато се напълнят, няма да могат да се вдигнат… следователно са непоносими.

Камериерката завъртя очи.

— Онова, което побира много, ще побере и малко.

— Отказваме да пием от толкова големи чаши. Донесете по-малки.

— Чаши ли? — изсмя се момичето. — К’ъв глупак само. Туй са нощни гърнета!

— Нощни гърнета? — повтори объркано той.

— Нали знайти… гърне за пикане, пикалник!

Птицата посрещна с ентусиазъм новата дума.

— Пикалник! Пикалник!

Икономът бе сразен. Не от факта, че обсъждаше подобни теми с една слугиня, а задето господарят му трябваше да се отдаде на подобна нецивилизована практика.

— Няма ли баня? Ами биде? Какъв примитивизъм!

— А, май си прайти майтап с мен? Няк’къв си чуждестранен езичник ша ми казва, чи сми примитивни!

Савидж чу разправията и дойде да види какво става.

— Някакъв проблем ли има? — попита авторитетно той.

Камериерката отстъпи уплашено при вида на високия мъж с мургаво лице и мрачно изражение. Адам бе свикнал с отвращението, което предизвикваше белегът му, и се бе научил да не обръща внимание на подобни реакции.

— Жената ме обвинява, че съм я пипал по крака 2 2 Игра на думи. Слугинята казва „Правите си майтап с мен“, което буквално звучи като „дърпате ме за крака“. — Б.пр. — заяви Джон Бул.

— Аз ли? Нивгъж! — отрече камериерката.

— Да, ваше превъзходителство. Информирах я, че чашите са непоносими. После пък научи Рупи да казва „пикалник“, а след това заяви, че съм се опитвал да я дръпна за крака.

Младият мъж пое гърнетата от ръцете на момичето и рече:

— Дребно недоразумение. Лека нощ.

Когато затвори вратата, Джон Бул попита:

— Защо я пуснахте да си върви? Няма ли тя да ви вее с ветрилото?

— Не, Джон Бул, тук не се употребяват такива неща. В Англия нямаме нужда от разхлаждане, а от затопляне. Очаквам портиера. Само го покани вътре, след това отнеси Рупи в друга стая и помогни на Киринда да се приготви за спане. Ще поръчам вечеря, ако проявиш търпение.

— Ах, ваше превъзходителство, сега, след като вече сме в Англия, виждам, че ще трябва да проявявам огромно търпение към по-низшите класи.

— Точно така, Джон Бул. И другите също ще трябва да го правят.

Облечена в дрехите на Антъни, Антония се опитваше да чете. Разказът обаче не успя да задържи вниманието й и мислите й се зареяха в друга посока. Въпреки всичките й молитви и споразумения с Бог, от брат й все още нямаше вест.

Чувстваше се много самотна без неговото присъствие в Лам Хол. Но бе твърдо решена да заеме мястото му. Предпочиташе да умре, но да не допусне Бърнард Лам да им отнеме прекрасното имение.

Денят беше чудесен. Искаше й се да излезе, но вместо това въздъхна и опита за пореден път да се съсредоточи върху книгата. Внезапно я захвърли на пода. Да върви по дяволите! Някой ден все пак трябваше да се покаже навън.

Щом беше облечена за езда, точно това и щеше да направи. Щеше да посети дадените под аренда ферми, за да види дали не се нуждаят от нещо. В такива случаи Тони слагаше перука и колосано шалче. Девойката пусна няколко сребърни монети в джоба си и взе камшика за езда на брат си. А в конюшнята се запъти към Венера, но в последния момент се сети да каже на Брадшо да оседлае Нептун.

— Той има нужда от движение, милорд — рече одобрително конярят. — Тъкмо ша опитате и новия хамут, който купихте от Рочестър.

Старата хрътка се приближи и я приветства, като размаха опашка. Антония понечи да я нарече „сладуранчо“, но си спомни за своето ново положение.

— Здравей, грозен стар звяр. Все още ли подтичваш към всичко, което се изпречи пред очите ти?

На кучето очевидно обидите му се нравеха много повече от нежностите и младата жена реши да има предвид това за в бъдеще. След това препусна в галоп към първата ферма, където Хари Симпсън и синът му косяха сено. Пое си дълбоко въздух, за да събере сили и слезе нехайно от коня.

— Здравей, Хари, реколтата изглежда добра.

Червендалестият мъж в първия миг сякаш изгуби ума и дума и едва след малко успя да произнесе: