Вирджиния Хенли - Прелъстен

Господин Голдман пое списъка и поговори насаме с писаря, като го инструктира да се свърже с най-доброто, което се предлага.

— Уилям Уайът ми строи къща в Грейвзенд. Отворих влогове, от които да може да тегли, но предполагам, че отдавна вече ги е изчерпал. Ще ви изпратя всички сметки, за да ги прегледате. Най-належащата ми нужда в момента е намирането на къща в Лондон. Трябва ми още днес, но ви оставям време до утре. А дотогава, господа, съм отседнал в хотел „Савоя“.

— Господин Савидж, виждам, че сте прям, практичен човек — обади се Голдман. — Купуването на къща днес е почти невъзможно. Може би ще успеем да наемем нещо подходящо, ако ни дадете няколко дни.

— Приятелят ми Ръсел Лам ме увери, че сте изключително услужливи — отбеляза Адам.

Господин Уотсън искаше да засегне темата за настойничеството на близнаците Лам и реши, че моментът е подходящ.

— Градската къща на покойния лорд Лам се намира на Кързън Стрийт. След като сте натоварен с делата на семейството, защо да не се възползвате от дома му? Тя е обзаведена и в нея непрекъснато има прислуга. Това ще ни даде достатъчно време да ви намерим къща в някой от подобните на този аристократични квартали.

— Предложението ви е напълно целесъобразно. Все още не съм имал удоволствието да се запозная с моите повереници.

— Те са съвсем млади — заговори поверително Уотсън. — Тъй като са живели винаги в провинцията, са доста наивни и лишени от светско лустро за разлика от лондонските си връстници. Мога да ви уверя, че младежите в наши дни са направо скандални. За тези години, в които не сте били тук, нравите и моралът са в упадък, но лорд Антъни Лам няма да ви създава проблеми. Той е приятен, послушен млад човек.

Адам Савидж го изгледа странно.

— Защо ми се струва, че има още нещо, което не ми казвате?

Господин Уотсън се изкашля.

— Ами, сър, става въпрос за лейди Антония. Тя дойде да ни види след смъртта на баща си и поиска да разбере с какви пари разполага. Когато я уверих, че сумата от зестрата й е под контрол, тя поиска да знае дали може да я използва, за да живее от нея. Информирах я, че вие управлявате финансите й. Страхувам се, че си излезе раздразнена, и оттогава й стана навик да купува каквото й се прииска и да изпраща сметките тук.

— Дайте да ги видя — нареди Савидж.

Прегледа ги набързо: повечето бяха за рокли, фусти, пелерини и разни други женски украшения, на обща стойност под сто лири. Две от сумите бяха изразходвани за поправка на дадените под аренда чифлици в Стоук.

— Уредете ги от моята сметка. Доколкото знам, Антъни получава издръжката си на тримесечие. Тя е толкова малка, че не знам как се справя. Най-добре е да я удвоите. Ще посетя Стоук веднага, след като привърша с най-належащите си дела. — Той се изправи. — Е, господа, пожелавам ви приятен ден. Можете да ме намерите в къщата на Кързън Стрийт.

Господин Голдман подаде списъка с адреси на новия си клиент и се ръкува решително с него. Тъй като „Темпл бар“ не беше далеч от „Савоя“, Адам бе дошъл пеш, но сега се огледа да наеме стол-носилка. Почти веднага обаче си даде сметка, че дългите му крака щяха да го пренесат по-бързо из многолюдните улици.

Мислите му се насочиха към близнаците. Момичето явно беше същото като майка си. Всъщност като което и да е друго същество от женски пол, когато ставаше дума за пари. Затова пък момчето, изглежда, бе приятно и нямаше да му създава неприятности. Надяваше се бързо да се сприятелят.

Когато се върна в хотела, Савидж написа няколко реда до лорд Лам, за да го уведоми, че се е върнал в Англия и иска разрешението му да използва градската къща в квартал „Мейфеър“, докато си купи собствена. Това бе просто една любезна формалност; щеше да се е пренесъл на Кързън Стрийт много преди писмото да пристигне в Стоук. В заключение информира своя повереник, че ще посети Лам Хол идната седмица.

Фентън, икономът на въпросната къща, го приветства вдървено и официално и омекна малко, когато разбра, че гостът е приятел и съсед на неговата господарка и покойния му господар от Цейлон. Фентън винаги се питаше как би реагирал при дадена ситуация господин Бърк и се опитваше да действа според това. Градската къща имаше готвачка-домакиня на име госпожа Хог и млада слугиня, коренячка лондончанка, която се казваше Дора. И двете не откъсваха очи от странните чужденци.

— Божке, видя ли лицата им?

Готвачката присви неодобрително устни и промърмори:

— Езичници! Мразя ги!

Дора, която не бе лишена от привлекателност, но бе и доста безочлива, се взираше завистливо в мургавото момиче с екзотична рокля. Фентън заведе господин Савидж в господарската спалня, но не знаеше какво да прави с другите двама. От погледа му не убягнаха безупречната белота на дрехата и тюрбанът с рубин на Джон Бул и той реши, че това може би е някакъв дошъл да погостува принц, а дамата — негова съпруга, наложница или каквито там бяха жените за индийските принцове. За по-сигурно ги отведе в отделни стаи и изпита облекчение, когато господин Савидж, очевидно доволен, постави една гвинея в дланта му.