Вирджиния Хенли - Прелъстен

Проницателните сини очи на Адам изучаваха симпатичната жена пред него. Ето откъде бе наследила елегантността си Ив. Виждаше се обаче, че Розалинд е била далеч по-красива от дъщеря си. Изчака я да седне, след което зае стола пред нея и заяви без предисловия:

— Лейди Рандолф, идвам с приятни вести. Дъщеря ви се съвзе почти напълно от шока, причинен от смъртта на лорд Ръсел. Тя е практична жена и си дава сметка, че такъв край е за предпочитане пред перспективата да бе страдал с години, превърнат в инвалид.

— Благодаря за добрите новини за дъщеря ми, господин Савидж. Мнозина биха могли да завидят на издръжливостта на Ив.

Адам разбра веднага, че събеседничката му е проницателна и мъдра жена.

— От мига, в който реших да се върна в Англия, изгарям от нетърпение да се срещна с Антония и Антъни.

Внезапно гърлото на Розалинд се сви от мъка и тя едва успя да удържи сълзите си. Мъжът пред нея изглеждаше силен като Гибралтарските скали и изведнъж й се прииска да сподели за огромната им загуба.

— Господин Савидж, ние претърпяхме още една трагедия. Страхувам се, че никога няма да можете да се срещнете с внучката ми Антония.

Адам бе шокиран. Бележката, която беше получил, го уведомяваше, че са в траур, но не бе предполагал, че той е поради друг смъртен случай. Мили Боже, Ив щеше да се разстрои, когато разбере, че е изгубила дъщеря си. Сърцето му се сви и заради симпатичната дама пред него.

— Тази вест ме натъжава много. Разбирам каква загуба е тя за вас, мадам. Как се случи това, можете ли да говорите?

Лейди Рандолф успя да разкаже с трогателно самообладание за бурята и инцидента.

— Значи тялото така и не е открито? — попита младият мъж.

Роз поклати глава.

— Оттогава изминаха почти два месеца, така че, страхувам се, вече няма никаква надежда. Приех случилото се — нямам друг избор — добави тихо тя.

— Вие сте изключително смела. Това качество ме възхищава особено много.

— Благодаря ви, господин Савидж. Лорд Лам обаче понесе толкова тежко загубата, че все още страни от всички. Връзката между близнаците е по-силна, отколкото между останалите братя и сестри и се опасявам, че ще измине доста време, преди Антъни да се върне към нормалния си начин на живот. Той моли днес да не го безпокоим.

— Лейди Рандолф, по всичко личи, че той вече е обезпокоен. Това увеличава още повече нетърпението ми да се срещна с него.

— Мислите ли, че е разумно, господин Савидж? — попита Роз с надеждата, че ще успее да го възпре.

Надеждите й обаче се оказаха напразни.

— Да, мисля. По мое мнение той е бил лишен доста години от силното бащино ръководство. Не е редно да го оставяме сам в мъката му. Това място е толкова изолирано, че може никога да не успее да се пребори с тъгата. Нещо или някой трябва да запълнят празнотата. Мисля, че аз бих могъл да направя това. Трябва да му се създадат занимания, които да го отвличат от случилото се, не сте ли съгласна?

Това не беше въпрос. Погледът му бе толкова директен, че почти я хипнотизираше. Беше й невъзможно да откаже каквото и да било на този мъж.

Когато чу почукването на вратата си, Антония реши, че това е господин Бърк.

— Влез — извика тя.

Миг по-късно очите й се разшириха при вида на мургавия човек, който влезе в стаята. Никога досега не бе срещала подобно на него човешко същество. Първо, той бе по-едър и по-висок от другите мъже и изпълваше рамката на вратата със силното си тяло и широки рамене. Косата му бе черна като гарваново крило и гъста. От мургавото му лице я гледаха пронизващи сини очи.

Белегът, който разсичаше лицето му от носа до горната устна, в никакъв случай не го загрозяваше. Нещо повече, придаваше му особена, фатална привлекателност. Той сякаш идваше от друг свят. Приличаше на някое божество, току-що слязло от Олимп.

Савидж си бе създал някаква представа за Антъни Лам, но тя бе забравена моментално. Високото, слабо момче, което скочи уплашено при появата му, бе лишено от всякаква мъжественост; то изглеждаше доста по-младо за седемнайсетте си години. Адам изпита дълбоко разочарование.

— Тони? Аз съм Адам… Адам Савидж. Много съжалявам за загубата, която си понесъл. — Видя, че замечтаните очи на момчето се насълзиха. — Знам колко близък си бил с твоята близначка, но ако сестра ти можеше да те види сега, тя щеше буйно да се възпротиви срещу начина, по който се погубваш. Аз съм прям човек, така че ще бъда откровен с теб. Научих, че смъртта е част от живота и трябва да бъде приета като такава. Има много начини, по които можеш да постъпиш в твоето положение, някои от тях градивни, а други — разрушителни. Моят съвет е да проявиш смелост. Когато мислиш за твоята близначка, спомни си за щастливите мигове, които сте имали заедно. И вземи решение да изживееш напълно живота си. Сега на теб се пада задачата да живееш за двама, не мислиш ли?