Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Моите наблюдения показват, че съпрузите не се ползват с особено голям авторитет — отбеляза сухо Адам. — Омъжи ли се една жена, тя се превръща в чудесна плячка за чукачите.

— Но това е скандално! Само един негодник би преследвал омъжена дама.

Савидж погледна своя повереник и отговори искрено:

— Съществуват доста зажаднели за секс съпруги и обикновено преследвачи са именно те. Изненадан съм, че не си бил прелъстен от някоя матрона или майка на твой приятел. — Младият мъж продължаваше да я наблюдава внимателно. — Ти май се движиш с наочници, глух и сляп за изкушенията край пътя ти.

Тони допи бирата си и заяви цинично:

— Сега, след като свали пердето от очите ми, очаквам да бъда въвлечен във вихъра на светския живот.

— Да се надяваме. Между другото, утре сме канени на вечеря в Девъншир Хаус. Може би и на двамата ще ни излезе късметът.

Когато Тони слезе за закуска на следващата сутрин, Адам Савидж вече бе излязъл. По обяд се появи лакей със съобщение, че настойникът на лорд Лам се е преместил в градската си къща на Халф-мун Стрийт, която се намираше от другата страна на Шепърд Маркит, съвсем близо до Грийн Парк.

Докато Фентън предаваше багажа на младия мъж на неговия лакей, Антония съжали, че не е преровила вещите му. Той беше такава загадка, че тя изгаряше от желание да научи колкото се може повече за него. Сега обаче бе прекалено късно.

Слугата тъкмо бе излязъл, когато пристигнаха Роз и господин Бърк. Девойката им се зарадва страшно много; по някакъв начин те успяха да й вдъхнат увереност. Щяха да й дадат съвет как да общува у херцог и херцогиня Девъншир.

След дълго обсъждане бе решено Тони да носи тъмносините, дълги до коленете, атлазени бричове с бели копринени чорапи и наскоро купените обувки с токи и високи токове.

— Върховете на проклетата яка са толкова високи, че ще ме бодат по ушите — оплака се девойката, докато господин Бърк, впечатлен от ругатните й, търпеливо превръщаше шалчето й във водопад.

Бялата жилетка се закопчаваше на гърдите и ги сплескваше, а новата бяла перука покриваше тъмните й коси.

Баба й я огледа критично.

— Имаш нужда от кутия за емфие, скъпа.

— Не, предпочитам пурите пред емфието — отвърна нехайно тя.

Пудрата още не бе изтупана от раменете й, когато на вратата почука лакей, за да съобщи, че каретата на Адам Савидж очаква лорд Лам. Тъй като настойникът й не понасяше баналните разговори, Тони не отвори уста по пътя към Девъншир Хаус.

Затворена в тъмния файтон, седнала съвсем близо до младия мъж, девойката даде воля на въображението си. Вместо в мъжки бричове и перука си се представи в прекрасен женствен кринолин, който подчертаваше тънката й талия и стегнатите й гърди. Щеше да бъде достатъчно дръзка да се гримира и щеше да сложи поне две предизвикателни изкуствени черни бенки. Може би щеше да разположи едната върху скулата си, за да привлече вниманието към големите си зелени очи и друга в ъгълчето на устата си, за да го подкани да я целуне. Още по-дръзко беше да постави една на извивката на гърдата си, за да привлече погледа му към корсажа си. Всички тези мисли я накараха да се изчерви.

— Купил съм ти нещо.

Дълбокият мъжки глас я накара да потръпне. Савидж пъхна в ръцете й някакъв сребърен предмет, който моментално я превърна отново в Антъни.

— Кутия за пури; колко мило — рече едва чуто Тони.

— Пълна е с моя, приготвян специално по поръчка, вид. Ако предпочиташ някаква по-лека смес, иди в магазина за тютюн на „Бърлингтън Аркейд“ и му поръчай каквото желаеш.

Не след дълго пристигнаха и настойникът й даде имената на двама им на иконома, който ги обяви важно и тържествено.

Индиан Савидж не носеше перука. Ризата му беше безупречна, но прекалено строга в своята простота. Носеше предимно черно. Единствената му отстъпка пред модата бяха черните атлазени бричове, дълги до коленете. Дори чорапите му бяха от черна коприна.

Гостите се бяха струпали около млад мъж и жена. Антония завидя на красивата бледозелена тюлена рокля на красивото момиче. Тя бе изключително оживена, родена кокетка и флиртуваше дръзко с ветрилото си, а напудрените й къдрици подскачаха върху прекалено разголените й рамене. Мъжът до нея бе не по-малко впечатляващ. Той носеше бели панталони до коленете, сакото му бе осеяно със сини пайети, а на раменете имаше еполети от златни ширити. Макар да носеше напудрена перука, бе ясно, че красавецът е русокос, а държанието му бе типично за хусар. В този момент той се обърна да каже нещо на човека до себе си. Тони забеляза бляскавата диамантена звезда на гърдите му и едва не подскочи, тъй като разбра, че това е Уелският принц.