— Нима си тръгваш толкова рано? — попита безгрижно Савидж и повдигна едната си вежда.
Антония остана с впечатлението, че я подлага на някакъв тест, и отвърна арогантно:
— Отиваме в едно закрито стрелбище, ако искаш да знаеш. Избрах своето оръжие, както вече ми предложи. А то е — пистолет.
Адам се загледа замислено в присъстващите. Кръчмите в Лондон бяха сигурно хиляда, а публичните домове варираха от най-луксозните заведения край „Ковънт Гардън“ до мръсните бордеи на лондонския подземен свят. Игралните къщи бяха известни, като се започне с уважавани клубове като „Уайт“ и „Уейтиър“ й се стигне до такива като „Геймкок Спърс“ в бедняшките квартали. Савидж реши, че все пак има вероятност наистина да стигнат до казиното на Чарлз Джеймс Фокс.
Изчака да стане два часът сутринта, преди да влезе и да вземе заровете. Видя Тони, съвсем пиян, с празни джобове. Нахлупи шапката ниско над очите си, пожела лека нощ на останалите и изправи младия Лам на крака.
Господин Бърк отвори вратата и като видя картинката, реши, че е негов дълг да протестира. Адам прие безмълвно обвинението и си тръгна. Икономът още не бе успял да затвори, когато Тони промълви:
— Донеси кофата.
Антония се бе разположила на един стол пред камината на Халф-мун Стрийт. Седеше нацупена срещу своя настойник.
— Ти ум имаш ли? Колко изгуби?
— Двеста — промърмори.
— Не видя ли, че те само търсеха кого да оскубят?
От тези думи гневът й нарасна още повече.
— Надявам се не намекваш, че са ме измамили?
— Не, не намеквам, лековерен млад глупак, казвам ти го направо! Негово височество е затънал в дългове, красивата Джорджина дори не може да пресметне какво дължи! Кажи ми, Тони, нима мозъкът ти е наистина толкова размътен, че когато прибавиш към две още две, не можеш да пресметнеш резултата?
Савидж взе тесте карти от чекмеджето на масичката от черешово дърво и започна да ги разбърква.
— Господи, точно затова никога не играя фаро. Не трябва да докосваш картите, а те често стават грапави или подгънати в краищата, за да прилягат както трябва в специалната кутийка. Крива кутийка и хитър съперник могат да разорят дори принц. — Разбърка колодата. — А сега внимавай. Трябва да се научиш да правиш „сляпо“ размесване. По този начин желаните карти се оказват най-долу. По дяволите, момче, не искам мъжете, с които беше снощи, да те покварят!
— Очевидно предпочиташ ти лично да ме поквариш! — отбеляза Тони.
— Аз само те обучавам. Ако знаеш всички трикове, ще можеш да откриваш кога се опитват да те мамят. А дали ще играеш или не по този начин, това зависи от теб — обясни студено Савидж.
Тя взе тестето, твърдо решена да научи номера със „сляпото“ разместване.
— Свърши ли с конското?
— Едва започвам. Не ми пука, че си повръщаш червата всяка нощ, но не мога да се примиря, че като се напиеш, губиш контрол над собствените си действия.
— Сега сигурно ще ми забраниш да виждам приятелите си? — рече предизвикателно девойката.
— Май не разбираш за какво става дума. Искам да можеш да се владееш във всякаква компания и при всякаква ситуация, от игралната зала до спалнята, от бляскавия дворец до тъмната улица.
Тони си спомни за плановете, които бяха направени за вечерта, погледна настойника си и попита:
— Как, по дяволите, мога да се измъкна от ходенето в турската баня в „Ковънт Гардън“? За шест гвинеи трябва да се изкъпеш, да вечеряш и да спиш с някоя от елитните проститутки.
— Сещам се и за по-покварени начини, по които можеш да прекараш времето си — заяви с привидно безгрижие младият мъж.
— Готов съм да се хвана на бас, че се сещаш — отвърна ядосано Тони.
Настойникът й вдигна рамене.
— Кажи им, че отиваш на театър с мен… че си забравил за уговорката ни.
Антония изпита огромно облекчение. Имаше още едно нещо, в което се бе съгласила да участва под влияние на алкохола, но за това не смееше да спомене. Търсеше наум някаква по-безопасна тема. Демонстрира пъргавината на дългите си тънки пръсти, разбърка картите, а след това извади едно след друго четирите аса, последвани от всички карти с лица.
— Както виждаш, уча бързо. Кога ще започнеш да ме учиш как се правят пари?
— За да можеш да ги губиш всичките в някой игрален дом ли? — попита я сухо.
— Не говори глупости. Отсега нататък вече само ще печеля. Какво ще кажеш за акциите за Южно море? Всички, в това число и любовниците им, купуват от тях.
Читать дальше