Вирджиния Хенли - Прелъстен

Мария се изчерви силно. Беше й се случвало, макар и не особено често, да има подобни отношения, но само с верните си, значително по-възрастни съпрузи.

Принцът я целуна отново и притисна възбудения си член в меките й бедра, за да й покаже колко я желае.

— Не бъди жестока, писанке, не разбивай сърцето ми, Мария.

Млад, буен ухажор бе нещо ново за нея. Той беше галеник на обществото, изключително разглезен и свикнал да получава почти всичко, което поиска. Жената внезапно осъзна с каква власт разполага той. А тя можеше да накара младия жребец да яде от ръката й.

— Принц Джордж, ако не се държите както подобава, ще припадна.

— Сладка котанке, ако не бъдеш мила с мен, ще умра.

И той се потърка в корема й. Ръката му се насочи решително да хване едната й ябълка на любовта. Тя отмести ръката му не по-малко решително.

— Ако обещаете да се държите добре, ще ви позволя да ме отведете у дома с каретата си, но сега трябва да излезем навън или репутацията ми ще бъде опетнена.

— Ох, котенце, толкова си неумолима и същевременно — толкова нежна. Нека да се знае, че един принц се подчинява на твоите заповеди.

Беше приготвил малък златен медальон с миниатюрен свой портрет, но щеше да й го подари в каретата, където тя нямаше да може да му се изплъзне. А после щеше да поръча затворен файтон, за да я откара в дома й в Марбл Хил.

Тони погледна към слънцето и реши, че наближава четири часът. Безпокоеше се дали ще успее да откара екипажа на Савидж обратно в Лондон без инциденти. Насочи се към заградената поляна, където пасяха конете и помоли един от конярите да й помогне да ги впрегне в бургундскочервения файтон. На Доли като че ли не й се тръгваше.

— Остани, ако искаш — предложи Антония.

— Не, не мога, трябва да се върна в театъра. — Младата жена се поколеба. — Може ли да се движим малко по-бавно на връщане?

— Като охлюви, обещавам.

Увери се, че железата са добре прилепнали под езика на животните, и хвана здраво юздите още щом се качи на високата капра. По някакво чудо конете бяха решили да се държат добре и девойката, унесена от ритмичното, плавно движение на файтона започна да мечтае за Адам Савидж.

От тези мисли я изтръгна шумът на галопиращи зад тях коне. Обърна се притеснено и видя Бърнард Лам, хванал юздите, да налага с камшик животните на своята карета. В мига, в който тя опъна на свой ред юздите, нейните коне се спуснаха напред.

Разстоянието между двата екипажа започна да се увеличава, което отново доказа предимството на чистокръвните жребци. Тони се ужаси. Знаеше, че братовчед й не се състезава с нея, а нрави опит да я убие.

Нямаше абсолютно никакъв шанс да я догони тук, сред откритото пространство, но в Лондон.

Когато започнаха да изкачват Конститюшън Хил, Антония изрече наум благодарствена молитва, задето вече се движеха достатъчно бавно, за да могат да вземат завоя. Бе решила, че вече си е почти у дома, тъй като наближаваха Стейбл Ярд Роуд. В този момент обаче се появи екипажът на братовчед й и се устреми върху й.

Ако не беше каруцата, от която разтоварваха въглища за Ланкастър Хаус, щеше да успее да се отклони от пътя на Бърнард; при това положение обаче нямаше къде да ходи. Файтонът се преобърна и двамата пътници излетяха на паважа. Конете се спуснаха лудо напред, но за щастие лекият файтон не смаза Тони и Доли под колелата си.

Каретата на Бърнард не пострада, но от удара и той, и Анджела излетяха от седалката. Дългите крака на Антония предпазиха госпожица Браун да не удари главата си в бордюра. Доли седна и заплака, като държеше глезена си. Целият път бе покрит с въглища.

Настана хаос. Каруцарят сипеше цветисти псувни. Конярите от Стейбл Ярд Роуд изтичаха навън. Същото сториха и слугите в Ланкастър Хаус.

Тони никога досега не бе изпитвала такъв заслепяващ гняв. Грабна камшика и се насочи към омразния си братовчед, проснат на земята. Той вдигна ръце да се предпази и извика:

— Счупи ми проклетото ребро!

— Копеле такова, ще те убия — изкрещя тя.

Внезапно някой грабна камшика от ръката й.

— Какво, за Бога, става тук?

Девойката вдигна очи, срещна един леденостуден син поглед и замръзна.

Денят на Савидж бе невероятно успешен. Конете му бяха настанени в новата конюшня в Идънуд, а клиперът бе се понесъл от Грейвзенд по Темза безпроблемно. Бе успял да го купи за определената от него самия цена и бе решил да го ремонтира и да го нарече „Летящият дракон“.