Вирджиния Хенли - Прелъстен

Джон Бул приветства Тони като завръщащия се блуден син. Веднага се наговориха да подготвят до съвършенство всички помещения за пристигането на Савидж. За щастие икономът разполагаше с малка армия от слуги, които печелеха в Идънуд повече, отколкото в която и да било друга богата къща в Англия. Затова те с лекота носеха мебелите по украсените с изящна дърворезба стълби и стояха търпеливо, докато младият лорд Лам решаваше как да ги разположи, и след това изпълняваха охотно указанията му. Беше наистина смайващо колко добре подхождаха килимите и френските тапети с избраната от Антония мебелировка. Явно с Адам имаха сходни вкусове.

Когато Савидж се върна и обиколи своя малък рай, той остана напълно доволен от изключителните усилия на своя персонал, благодарение на които домът му бе превърнат в дворец.

Поруменяла от похвалите, Тони бе щастлива, но и уморена. Присъствието на нейния настойник винаги нарушаваше душевния й покой, затова с радост се оттегли. Реши да спи в синьо-златната стая с великолепните френски тапети, но Киринда грациозно се доближи към нея със свещник в ръка и прошепна:

— Господарят нареди да ви отведа в китайската спалня, милорд.

Антония прехапа устни, за да не се разсмее. Китайската тема се бе превърнала в повод за закачки между нея и Адам и те й доставяха истинско удоволствие. Щом се озова в леглото, притисна колене към гърдите си. Не беше се чувствала така щастлива от дълго време. Маскарадът, в който се бе превърнал животът й, имаше и своите плюсове. Адам Савидж бе позволил на Антъни да се превърне в част от живота му, макар да се съмняваше, че щеше да разреши подобни волности на Антония. Девойката въздъхна и се прозя; надяваше се да сънува своя настойник.

Не се случи нищо подобно обаче. Видя се на студената утринна светлина с черна маска и дълга пелерина. Ледени пръсти стиснаха сърцето й, когато избра дълъг пистолет от някаква кожена кутия. Бавно започна да пристъпва по някаква поляна, докато секундантът й преброи до десет. На девет нейният противник, очевидно човек без никаква чест, се обърна и стреля. Тя усети как куршумът разкъсва гърдите й, все едно, че беше нагорещено до бяло парченце желязо, което след това избухна в кървавочервени цветове.

Бърнард Лам свали маската си и промърмори:

— Благодарен съм за това, което ще получа. Амин.

Когато утрото настъпи, Тони изпъшка и се обърна. Струваше й се, че изобщо не е спала. Слезе уморено от леглото с дракона и направи гримаса — болеше я всичко. Въпреки това се оживи, когато се появи Киринда с бележка от Савидж. Прочете нетърпеливо съдържанието й:

Тони, сложи някакви стари бричове и ела да видиш чистокръвните коне, които откраднах от НКВ.

Може би имаше нужда точно от една разходка. Джон Бул й бе казал, че Адам възнамерявал да осигури коне за всичките си гости, в случай, че им се прииска да пояздят. Предишния ден бе прекалено заета, за да стигне до конюшните. Сега обаче навлече набързо бричовете си за езда.

В отделенията на конюшнята имаше първокласни чистокръвни представители на конския род. Десетина коняри лъскаха усърдно.

— Как, по дяволите, можеш да спиш до толкова късно? — приветства я дълбок глас.

Антония се завъртя, подразнена от закачката. Савидж стоеше пред нея в стари бричове и риза с навити до лактите ръкави. В ръцете си държеше лопата; очевидно чистеше конюшнята.

— Несъмнено имаш достатъчно коняри за тази работа — рече натъртено тя.

Пламъкът в очите му не й хареса. Понечи да се оттегли колкото се може по-бързо, но ботушите й като че ли се бяха сраснали със сламата.

Без да се опитва да скрие, че реакцията й го е развеселила, Савидж заяви усмихнато:

— Нищо друго не развива толкова добре както мускулите, така и характера, както риенето и гребането. — Подхвърли една лопата на своя повереник. — Трябва да придобиеш малко и от двете, Тони.

Първата й мисъл бе да захвърли съдържанието на лопатата в арогантната му физиономия; тогава обаче Савидж щеше да има повод да натрие нейното лице в конската тор. Сякаш прочел мислите на своя повереник, младият мъж заяви:

— Казват, че помагало мустаците да пораснат по-бързо.

Гордостта не й позволяваше да откаже да свърши тази работа; стисна зъби, вдигна лопатата и се зае с работа. Дори започна да си подсвирква, за да изтрие доволната усмивка от лицето на Адам. В интерес на истината той вече бе свършил три четвърти от работата.

— Оставил си ми само девет отделения — провикна се бодро тя, когато той се запъти навън за прясна слама.