Вирджиния Хенли - Прелъстен

Струваше й се, че бяха минали часове, когато чу стъпки зад гърба си. Бе успяла да почисти едва шест от отделенията, а вече бе останала без сили. Изправи гръб и се обърна. Подигравателната усмивка на лицето на Бърнард Лам я вцепени.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита Тони.

— Ако не се лъжа, точно това бяха думите ти и в Ричмънд, скъпи братовчеде — заяви новодошлият. — Започваш да ставаш досаден.

Изведнъж младата жена намери предостатъчно сили да загребе пълна лопата с конска тор.

— Тони! — Дълбокият глас я накара да замръзне. — Господин Лам е сред поканените. Предлагам да се измиеш.

Антония присви устни.

— Съмнявам се, че дори великолепната ти баня ще успее да премахне вонята в носа ми!

Тони се изкъпа. Облече се като за езда, макар да се очакваше цял ден да пристигат гости.

Младата жена се отправи към кухните, за да избегне братовчед си. Спря се при вида на невероятното количество приготвена храна.

Вдъхна с удоволствие аромата на подправките.

— Тук ухае направо грешно.

— Казах на негово превъзходителство, че това ще скандализира гостите му — въздъхна със съжаление Джон Бул. — Поводът е доста подозрителен.

— Щастлив — промърмори под носа си Антония.

— И щастлив — съгласи се индусът.

— Мога ли да помогна?

— А, да, действително, господарю. Ще бъдете ли така любезен да помогнете с инспекцията. Вие знаете по-добре дали униформите са годни за вашата прелестна страна.

И той отвори вратата към съседното помещение, където десет-петнайсет човека обличаха ливреите си. Девойката усети, че бузите й се затоплят при тази гледка, но прехапа устни и отвърна очи от онези, които все още не бяха успели да навлекат атлазените си панталони.

Ливреите бяха подбрани с вкус в приятен сив цвят със снежнобели чорапи и черни обувки. Джон Бул подсмъркна.

— Бях поръчал алено със златни ширити, но негово превъзходителство се възпротиви.

На Антония й се искаше да се съгласи с иконома и да заяви, че Савидж е сгрешил в избора си, но както обикновено настойникът й бе прав и това я подразни.

— Мисля, че можеш да се довериш на неговата преценка.

— А, не винаги — отвърна индусът. — Понякога той се огражда с лоша компания и поема безумни рискове. Крайно време е да се откаже от контрабандата и да улегне.

„Контрабанда! Боже мили, това обяснява доста неща! — помисли си Тони. — Корабите му, богатството, белега!“

— Ако сте привършили с анализа на характера ми, бих се зарадвал да получа помощта ви — заяви току зад нея Адам.

— Странно, обикновено се справяш така добре с всичко сам — отвърна девойката. — Не си ли съгласен с мен, Джон Бул?

— О, да, той настоява да се обслужва сам.

— Не се и съмнявам — присви очи младата жена.

Савидж не обърна внимание на саркастичния й тон.

— Тъй като съпрузите и съпругите мразят да си правят компания едни на други, помислих, че би могъл да забавляваш граф Оксфорд, докато аз…

— Обслужваш графинята ли? — прекъсна го Антония.

— Не бих употребил такива груби слова, но бих искал да остана насаме с нея за около половин час. Бъди добро момче и покажи конете на Оксфорд.

Тони беше бясна. Настойникът й доказваше, че репутацията му не бе по-добра, отколкото можеше да се помисли по вида му; колкото до графиня Оксфорд, тя вече бе известна като „паднала жена“. Антония си казваше гневно, че изобщо не ревнува. Но когато същото се повтори и със съпругите на лорд Гровнър, граф Хънтингдън и лорд Шелбърн, тя вече кипеше.

Изглежда, елегантно облечените дами изпитваха неудържимо любопитство да разглеждат спалните, докато съпрузите им тичаха към конюшните. Савидж беше чисто и просто една похотлива свиня и имаше дързостта да слага рога на благородните си гости буквално под носа им.

Тони нямаше време да размишлява повече по въпроса, тъй като в този момент пристигнаха едновременно четири карети. Сред новодошлите бяха Розалинд и лейди Джърси. Разпозна веднага и Джорджина Девъншир и се закле да не оставя Адам насаме с всепризнатата лондонска красавица. Когато влязоха в къщата, девойката забеляза, че той разговаря с неколцина джентълмени и следователно задачата да забавлява Джорджина и останалите дами се падаше на нея.

— Антъни, скъпи — провикна се Франсис Джърси, — кълна се, че си пораснал, откакто те видях за последен път. Извисяваш се като върлина над мен. — След това прошепна многозначително: — Дойдох да хвърля поглед върху наложницата му.