Вирджиния Хенли - Прелъстен

Тони по-скоро би яла пясък, отколкото да направи това. Погледна към своя настойник и му намигна на свой ред.

— Китайски стил! Според мен мебелите в този стил ще се превърнат в новата лудост на висшето общество.

— Е — отвърна неохотно херцогиня Девъншир, — негово височество прави къщата си в Брайтън в ориенталски стил, а всички знаят, че Джордж има безупречен вкус.

Лейди Джърси, някогашна съперница на Джорджина, се обади с меден глас:

— Негова светлост не те придружи днес. Едно птиченце ми каза, че отново е в Ричмънд.

Херцогиня Девъншир хвърли самодоволен поглед към своята събеседничка.

— Той ме помоли да ти предам нещо, скъпи Адам. Ще пристигне утре, за да разгледа Идънуд и да поговори по делови въпроси с теб.

— Моля, предай му, че за мен ще бъде чест да посрещна негово височество по всяко време, по което избере да ме посети — отвърна любезно младият мъж.

— А сега да вървим, все още не съм разгледала градините и парка. Оставям на теб да оседлаеш един от чистокръвните си жребци за мен, така че да пояздя малко из твоите земи.

Савидж се усмихна.

— Тони ще има честта да свърши тази работа вместо мен. А аз отивам да доведа и другите желаещи да яздят.

Антония неохотно се подчини и я поведе към конюшнята. След малко се появи и Савидж, съпроводен от шестима мъже и четири жени. Той повдигна Джорджина на едно от оседланите със странично, женско седло животни; ръцете му се задържаха малко по-дълго от нужното на тънката й талия и той се усмихна току в красивото й лице.

— Извини ме, миличка, но двайсетина от съседите ми пристигнаха току-що, а гласовете им ще ни бъдат нужни, за да остана в Долната камара, нали знаеш.

Младата жена нацупи хубавите си устни.

— Винаги става така, че губя мъжете заради политиката. Тя е доста взискателна любовница.

Докато наблюдаваше тази размяна на любезности, на Тони й се стори, че помежду им премина електрически заряд? Божичко, нима вече бе легнал и с Джорджина?

Отвратена, тя се обърна, за да помогне на другите дами да се качат на конете си. Една от тях бе толкова млада, че гърлото й се сви при вида на възрастния мъж до нея. С облекчение разбра, че лорд Харви бе довел дъщеря си. Шарлот не можеше да отдели поглед от Тони Лам. Напоследък беше срещала на няколко пъти името му в скандалните рубрики на вестниците, а сега, след като бе видяла и самия него, бе решила, че е прекрасна партия за женитба.

Джорджина тръгна първа и мъжете забързаха след нея. Антония умишлено остана последна; не беше в настроение и знаеше, че не става за компания. Шарлот обаче от своя страна търсеше възможност да остане насаме с привлекателния млад лорд.

— Баща ми обеща един бал за идния сезон. Ще дойдете ли и вие, лорд Лам?

Тони понечи да скастри младата госпожица, но в този момент забеляза колко нежна и уязвима е тя.

— За мен ще бъде чест, стига да съм в Лондон, милейди. — И побърза да добави, за да я обезкуражи: — Не е ли по-добре да побързаме да настигнем другите? Реката е съвсем наблизо.

Момичето се изчерви и сведе ресници.

— Бих предпочела да яздим през гората, милорд.

Боже мили, някое разгонено младо конте щеше да си направи истински пир с невинната й спътничка. Откакто бе станала част от мъжкия свят, Антония бе разбрала, че не съществуват неща като кодекс на честта, щом ставаше дума за жени. Всички мъже бяха развратни и вдигаха женските поли толкова често и нехайно, колкото и щипката емфие към носа си.

Светостта на брака бе другият голям мит. Цялото общество се подиграваше с верността. Не съществуваше такова нещо като верен съпруг. Беше ли чудно тогава, че възрастните жени вече не възхваляваха целомъдрието? Савидж се бе оборудвал с цяла конюшня от жени така, както си бе осигурил завиден брой чистокръвни коне и всички те изгаряха от желание да бъдат яздени!

Гневът на Тони се разгаряше. Затова и не обърна внимание, когато нещо профуча край ухото й. Конят й се подплаши, а Шарлот извика:

— Какво беше това?

Внезапно кръвта замръзна във вените на младата жена; обзе я ужасяващо предположение. Само след минута свистенето се повтори и един куршум се заби в дървото зад нея.

— Някой стреля по нас!

Момичето изпищя, когато лорд Лам грабна юздите на коня и заби токове в хълбоците му, за да го пришпори. Понесоха се към реката и забавиха едва когато видяха компанията на Джорджина. Шарлот бе много изплашена. За да я успокои, Антония заяви:

— Вероятно това е някой бракониер. Стой край другите, а аз ще отида да съобщя за него.