Вирджиния Хенли - Прелъстен

Ако се оженеше за Ивлин Лам, нейните деца щяха да станат и негови. Мислите му го отнесоха отново в Цейлон, където се бяха сбогували. Като никога Ив нямаше гости от десетките процъфтяващи плантации, простиращи се покрай целия път до крайбрежието. След вечеря тя протегна ръка, за да хване неговата.

— Днес посетих свещеника. Не съм се появявала в параклиса от погребението на Ръсел. Молих се пътуването ти да мине безпроблемно.

Савидж беше скептик. Знаеше за какво точно се бе молила тя.

— Ще останеш ли при мен тази нощ?

Това не бе покана; беше зов, прошепната едва чуто молба.

Сините му очи я пронизваха дотогава, докато тя потрепери и сведе ресници.

Знаеше, че бе готова да играе ролята на страстна жена, само и само да не го изгуби. Той обаче бе прекалено горд, за да люби жена, която не го обича. Сексуалната й студенина бе предизвикателство, но да победи фригидността й му беше нужно време. Реши да изчака.

Усещаше, че Ивлин започва да се привързва към него, че понякога успява да я възбуди, въпреки че тя потискаше реакциите си, но реши да я остави, докато започне да иска нещо повече.

Адам я взе на ръце и я отнесе до спалнята й.

— Няма да те любя в леглото на Ръсел — заяви откровено той. После я ухапа лекичко по ухото. — Нещата, които искам да направя, ще го осквернят — пошегува се младият мъж.

През тялото на лейди Лам премина неволна тръпка от дръзките му интимни слова. Той я постави на леглото.

— Винаги си толкова напрегната. — Събу обувките й и започна да масажира краката й. — Искам да се отпуснеш. Искам да заспиш и да ме сънуваш тази нощ и всички други нощи, докато се върна за отговора ти.

Адам галеше бялата й кожа и се взираше в мрака. Ив не се бе оказала точно такава, каквато очакваше. Първоначално го бе привлякла, защото беше по-възрастна от него, с опит на съпруга и майка. Мислеше, че е чувствена, земна жена. Вместо това бе открил, че е сексуално потисната. Щеше да бъде истинско предизвикателство да я оформи, да я моделира така, че да отговаря на нуждите му, щом се оженеха. А ако тя не успееше да го задоволи, щеше да бъде дискретен в извънбрачните си връзки.

Преди да се разделят вероятно за по-голямата част от годината, Адам постави пръстен на ръката й. Той беше с великолепен, бляскав, десеткаратов диамант. Това не бе годежен пръстен, а символ, че ще се върне за отговор.

Стоеше на румпела на „Червения дракон“, леденосините му очи оглеждаха непрестанно черното море, докато мислеше за Ив. Умишлено не й бе дал пръстена, докато беше будна. Тя не можеше да се сгоди официално, докато е в траур. Нямаше нужда да види реакцията й при вида на безценното бижу. Знаеше точно как щяха да се разширят зениците й и как щеше да усети спазъм в слабините от желание да притежава подобно съкровище.

Устните му се разтегнаха в усмивка. Ив беше малка алчна кучка като повечето жени. Това не беше причина да падне в очите му — в крайна сметка тя беше само едно човешко същество. От нея щеше да стане прекрасна домакиня на Идънуд, а в замяна тя щеше да му даде децата си.

Син! Син, който точно навлиза в зрелостта. Можеше да го научи на толкова неща, да му предаде толкова богат опит! И дъщеря, помисли криво. Тук вече не бе сигурен в себе си, трябваше да си го признае. Нямаше кой знае на какво да научи едно момиче, но щеше да му даде своето покровителство. Светът бе изпълнен със злина. Щеше да се погрижи тя никога да не достигне до нея. Но син… Антъни… Тони… нямаше търпение!

Антония отвори очи и видя, че Роз бе прекарала нощта край леглото й. Изправи се върху възглавниците си и в първия момент не можа да се ориентира, след това разбра, че се намира в стаята на брат си.

Баба й се събуди и въздъхна дълбоко от облекчение, когато видя, че девойката не е пострадала от изпитанието.

— Къде е Антъни?

— О, скъпа, не знаем, но мисля, че трябва да се подготвим за най-лошото — отвърна предпазливо Разалинд. — Помниш ли какво се случи?

В гърлото на момичето заседна огромна буца. Мили Боже, щом тя беше жива, нейният близнак също трябваше да се е спасил. Та нали бяха двете половини на едно цяло! Съдбата на единия беше съдба на другия. Как би могло да бъде иначе?

Антония преглътна с усилие.

— Бурята връхлетя неочаквано. Въжетата се оплетоха и не можахме да свалим платната. Тони ме привърза към мачтата. Лодката се преобърна, но ние някак си успяхме да я върнем в нормално положение. „Чайка“ обаче беше съвсем нестабилна. Вълните пометоха отново Тони от борда и повече не го видях.