Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Тони — изпищя девойката. — Държа се! Къде си?

Леден ужас стисна сърцето й.

— Тони! Тони! Тони! — крещеше тя.

Не виждаше друго освен бушуващото море. Нямаше почти никаква видимост, защото дъждът се лееше като из ведро на плътни сиви пелени. Антония реши, че ще различи лесно брат си по жълтата мушама, но тя не се виждаше. Обзе я страх. Това не бе страх за собствената й безопасност; мислеше единствено за Антъни.

Ослепителна светкавица разцепи небето. Младото момиче усети мирис на сяра и разбра, че адът е съвсем наблизо. Видя как мачтата се счупи и падна като отсечено дърво. Беше забравила, че е завързана за нея. Следващото, което помнеше, бе, че е насред морето, дави се и плюе солената вода.

Появяваше се и изчезваше под повърхността като коркова тапа. Водата се затваряше непрестанно над главата й. Въжето, вързано под мишниците й, я стягаше и тя го дръпна. Осъзна, че бе прикрепена към някаква част от мачтата като плаваща греда. Когато тя се блъсна в нея, Антония обви двете си ръце около дървото и така най-после успя да предпази главата си — вече не потъваше под водата.

Къде, за Бога, беше Тони? Опитваше да се убеди, че той най-вероятно се бе качил отново на лодката и сега я търси отчаяно. Водата бе леденостудена и скоро цялото й тяло се вкочани. Не след дълго умът й го последва. Проливният дъжд спря, силният вятър разгони буреносните облаци и светкавиците, а Антония, вкопчена в плаващата греда, се носеше монотонно нагоре-надолу.

Няколко километра по-нататък Антъни беше в същото състояние като сестра си. Лежеше върху носещата се по повърхността кошница от провизиите, която играеше ролята на сал и го отнасяше навътре в морето. Съзнанието му ту се губеше, ту се възвръщаше. В миговете, когато бе способен да разсъждава, чувстваше благодарност, че поне Антония е на борда на „Чайка“ и се носи във вярна посока. В крайна сметка приливът щеше да я изхвърли на брега. За себе си знаеше, че е навлязъл толкова навътре в морето и единственият му шанс бе, ако тръгнат да го спасяват. Подобна вероятност обаче бе нищожна! С настъпването на мрака надеждите му се стопиха заедно с отиващата си светлина и той отново изгуби съзнание.

Всички моряци на търговския кораб бяха излезли на палубата, за да наблюдават стадото китове, отклонили се от пътя си заради бурята. В този момент, мигове преди светлината да се скрие напълно, някой забеляза жълта мушама и нададе предупредителен вик. Бяха нужни смелост, съобразителност и ловкост, но най-накрая един от екипажа успя да придърпа с кука полуживия, изпаднал в безсъзнание младеж. Антъни бе спасен на кораба „Граф Абъргени“, плаващ от Англия за Индия.

Над Лам Хол надвисна смазващо напрежение от мига, в който връхлетя бурята. Оловносивите облаци се зададоха откъм запад и се насочиха към морето. Когато гръмотевицата изтрещя над главите им, Роз се извини пред майора. Не можеше да продължава приятната си среща, да пие чай и да флиртува безсрамно, когато знаеше, че внуците й се намират в открито море.

— Трябва да се кача горе и да видя доколко сериозна е тази буря. От балкона на Антъни се разкрива прекрасна гледка към морето.

Гостът я последва. В стаята завариха господин Бърк, вторачен тревожно в светкавицата, която раздра небето.

— Не се притеснявайте, лейди Рандолф, Антъни е добър моряк, а и двамата са достатъчно разумни, за да се насочат към брега веднага щом видят, че времето се разваля — опита се да я успокои икономът.

Внезапно рукналият дъжд не им позволи да излязат на балкона.

— От години не съм виждала толкова бързо връхлитаща буря — възкликна Розалинд.

— Това е заради непоносимата жега, която ни измъчва вече цяла седмица. Нещо неестествено за Англия — отбеляза майор Блънт.

Само след минути поройният дъжд започна да се изсипва и над морето и Роз възкликна:

— Боже мой, това е истинска буря. Тя ще направи на парчета „Чайка“.

Господин Бърк се опита да я успокои, въпреки че самият той бе страшно разтревожен.

— Готов съм да се хвана на бас, че са успели да стигнат устието на Медуей преди връхлитането на вятъра.

И тримата слязоха долу, за да чакат; надяваха се противно на всякаква логика, че близнаците ще се върнат всеки момент. Вятърът бе изкоренил разцъфтялата пред прозореца на трапезарията дюля. И други дървета в градината бяха повалени.

— Не съм виждал такава буря да връхлита така бързо от един подобен случай в Бискайския залив — заяви майорът.