Вирджиния Хенли - Прелъстен

Адам Савидж, който се намираше на другия край на света, щеше да се съгласи напълно с това. Нощната горещина го обгръщаше като с мантия в този земен рай. Не можеше да отрече — „Скокът на леопарда“ щеше да му липсва, Цейлон и Индия — също.

Когато баща му умря от болестта, която вървеше ръка за ръка с немотията, Адам се бе посветил на печеленето на пари. Първият му малък, пробит плавателен съд внасяше незаконно опиум в Китай. Скоро бе станал по-богат, отколкото бе мечтал, но на каква цена! За да успее в подобно начинание, човек неминуемо трябваше да се превърне в главорез. Всичко се свеждаше до едно — да убиеш или да бъдеш убит… да унищожиш или да бъдеш унищожен.

Вероятно щеше да стигне до точката, от която нямаше връщане, ако не беше товарът, който му предложиха да пренесе в един склад в Кантон. Петдесет деликатни момиченца, още ненавлезли в пубертета, предназначени за пазара на роби. Не му бе трудно да направи своя избор. Нямаше да обрече на проклятие душата си, като продава детска плът. Съгласи се да размени опиума срещу момичетата, като възнамеряваше след това да ги пусне на свобода. Колко наивен бе да мисли, че ще му предадат безценния си товар. Мошениците вече бяха продали десетина пъти девиците, но те не бяха виждали дневна светлина в продължение на повече от половин година.

Тяхното освобождаване едва не му бе струвало живота. Беше получил десетина прободни рани и носеше и до днес ужасните белези на корема и торса си. Момчето от тамилски произход, което бе наел да готви и чисти за неговия екипаж, го бе върнало към живота с всеотдайните си грижи. Когато Савидж бе предложил да го възнагради богато, то бе отвърнало: „Вземете ме с вас, когато се върнете в Англия.“

Адам беше разбрал, че му бе дарен втори живот, че бе получил втори шанс и си даде дума този път да го изживее както трябва. Купи западналата плантация в Цейлон от един холандец. Внесе каучукови дървета от Бирма и чаени насаждения от Сучонг. И започна да работи по осемнайсет-двайсет часа всеки ден.

Знаеше, че е дошло време да се прибере в родината си, но колко щяха да му липсват топлината и влагата, благовонията в храмовете и подправките, мръсотията и мракът. Една от редките усмивки докосна устните му, докато наблюдаваше за последен път слезлия на водопой леопард. Утре щеше да остави зад гърба си тази омайваща земя и да отпътува за Англия.

Южното английско крайбрежие се къпеше в необичайната лятна жега. Висшето общество изостави Лондон и се насочи към морето в Брайтън.

В Стоук близнаците Лам излизаха за утринната си езда с един час по-рано, за да не изтощават животните в горещината. Антъни учеше сестра си да прескача плетовете като него. Нейната кобила често се сепваше, когато се озовеше пред каменни стени.

— Тони, това не зависи от коня, а от теб — обясни той. — Ти си нерешителна и го предаваш на кобилата. Не мисли за стената или оградата като за бариера. Представи си животното и ездача вече от другата страна. Съвсем лесно е — това е просто трик на ума.

— Тони, нима искаш да кажеш това: ако не мисля, че се справяме с препятствието, няма и да успеем да го направим?

— Точно така! Настроиш ли веднъж съзнанието си за това, значи ще го изпълниш… е, по-точно, конят ще го изпълни. Просто трябва да му покажеш, че му имаш пълно доверие.

Това бе продължило цяла седмица. Антъни бе наложил убийствено темпо и сестра му се бе приспособила към него. А днес за пръв път го надмина, когато прескачаха плета, отделящ парка от градината на Лам Хол. Той идваше непосредствено зад нея, а изпод копитата на животното летяха парченца торф. Близнаците дръпнаха едновременно юздите, като се смееха.

Юношата избърса врата си.

— Дявол да го вземе, потя се като бик.

— Бедният Нептун дори се е запенил — посочи към жребеца му Антония. — Ела, ще ти помогна да го разтриеш.

Докато се движеха бавно към конюшнята, полъхналият ветрец развя дългите тъмни коси на девойката.

— Най-после се появи и вятър. Какво ще кажеш да излезем с платноходката следобед — предложи младежът.

— Добре, Тони. Всъщност защо не кажем на господин Бърк да приготви кошница за пикник? Аз ще сложа един от онези брезентови бричове, дълги до коленете. Прекалено е горещо за пола.

— Прекалено горещо е също така и за перуки. Ще вържа косата си.

— Ще взема жълтите мушами, които купих от Лондон. Ще проверим дали ще ни запазят сухи, както се очаква от тях.

— Дяволски топло е за мушами, но все пак ги вземи — в морето е винаги е малко по-прохладно.