Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Предпочитам дамата пред проститутката — промърмори, а след това продължи да я целува.

Когато усети, че му отвръща, свали ръцете си от нея. Тя мразеше способността му да доминира над нея, но той бе твърдо решен да я накара да иска още.

Най-после тя събра смелост да попита:

— Какво ще правиш с опиума?

— Ще го откарам в Англия — отвърна й лаконично.

Младата жена вдигна глава и го погледна в очите.

— Каква е разликата между Англия и Китай?

Обзе го раздразнение. Нямаше навик да обяснява постъпките си.

— В Англия мога да контролирам какво се прави с него. Ще го превърнат в лауданум, с чиято помощ се спестяват ужасни болки на хората — например при рязане на крайник или при раждане. — Пое си дълбоко въздух. — Ив, когато „Червеният дракон“ отплава, аз ще бъда на борда му.

Наблюдаваше напрегнато лицето й. Видя как очите й се разшириха от изненада. Беше си въобразила, че щом му е позволила няколко целувки, ще има право да обсъжда всяко негово действие, всяко негово решение. Савидж се радваше, че почти веднага й бе показал колко се лъже.

— Толкова скоро? — попита тя. Не можеше обаче да се прецени дали паническата нотка, която се прокрадна в гласа й, се дължеше на нейния страх да не го загуби. — Продаде ли „Скокът на леопарда“?

— Не. Давам го под наем на компанията.

Погали бялото й рамо.

— Ивлин, защо не дойдеш с мен?

Мълчанието помежду им се проточи, докато най-накрая тя не го прекъсна.

— Адам, сега Лам Хол принадлежи на сина ми.

Дали бе достатъчно ловка? Дали щеше да й предложи брак? Желаеше богатствата му и знаеше, че единственият начин да ги получи бе, като се омъжи за него. Бракът обаче означаваше да изгуби титлата си, а тя искаше всичко. Тъй като все още не беше сигурна в него, продължи:

— А тук имам подобен на дворец дом, пълен със слуги.

— Идънуд ще бъде като дворец и пълен със слуги — изрече тихо младият мъж.

Ив усети, че краката й се подкосяват от облекчение. В крайна сметка се бе оказало, че наистина е много умна.

— Не мога да мисля сериозно за брак преди изтичането на траура. Иди да видиш твоя Идънуд. Купи титлата, за която говорихме и след това се върни за мен.

— Не искам да се притесняваш за пари, докато ме няма. Уредил съм да теглиш от моята банка в Коломбо.

Видя как очите й светнаха.

Лейди Лам чувстваше, че трябва да се възпротиви на това предложение. Не искаше той да разбере колко важно бе богатството за нея; задачата й не бе лесна, тъй като Савидж бе проницателен човек.

— Адам, не трябва да оставаш с впечатление, че е нужно да ме купуваш.

— Ако парите ми те обиждат, ще ти дам скъпоценности — пошегува се младият мъж; за него тя бе прозрачна като венециански кристал.

Дланта й се плъзна по твърдата му гръд.

— Онези скъпоценни камъни, които залагахме, когато играхме на зар… да не би да са от приказния Град на скъпоценните камъни?

— Да, Ратнапура — отвърна той. — Ходя там всяка година.

— И изнасяш диаманти, рубини и смарагди в Англия, така ли? — попита, затаила дъх.

— Да, но печеля не по-малко и от полускъпоценните камъни. Освен това там се добиват сапфири. А за шепа рупии може да се купи цял сандък с аметисти.

— Това не е чак толкова далеч оттук, нали?

Долови вълнението в гласа й и разбра, че мисълта за скъпоценностите я възбужда. Придърпа нагоре роклята, за да прикрие голото й рамо.

— Като птичи полет наистина не е далеч, но не забравяй, че по средата лежи планината Сабарагамува. Из нея бродят разбойници. Не си ли чувала за практиката на удушаване? Това е ритуалното убиване на пътници. Ратнапура е един от най-ужасните градове на света. Населен е единствено с крадци, убийци и блудници. Забранявам ти да ходиш там, Ив.

Лейди Лам не можеше да си обясни как този мъж успяваше да чете с такава лекота мислите й. Очевидно имаше изключителен опит с жените. Вече от години бе едновременно привлечена и отблъсната от явната му мъжественост. Той я изправи и обхвана лицето й в дланите си, така че да се вгледа в очите й.

— Обещай, че няма да ходиш, и аз ще те обсипя със скъпоценни камъни.

Младата жена преглътна с усилие. Как можеше да устои на подобно предложение? Това бе големият й шанс. Трябваше да го убеди, че желае него, а не богатствата му.

— Ще дойдеш ли при мен утре вечер? — изрече умолително тя, като в същото време го мразеше, задето я принуждава да му се моли.

— Ще опитам.

Ивлин не беше единствената представителка на семейство Лам, която кроеше планове за богатствата на Савидж. Антония се завъртя пред голямото огледало, преди да излезе от стаята си. Полата и сакото й за езда бяха черни, както го изискваше жалейният период. Ефектът обаче се смекчаваше от снежнобялата й муселинена блуза с волани и дантели. Наклонена над извитата й вежда се бе килнала малка, дръзка шапка.