Вирджиния Хенли - Прелъстен

Точно това го вбесяваше най-много. Ивлин винаги бе манипулирала другите мъже в живота си, с лекота ги бе въртяла около пръста си и ги бе карала да играят по нейната свирка. Вече трябваше да е разбрала, че той не е като останалите. Плантацията на семейство Лам беше на пътя му; щеше да спре и да се изясни с нея, преди да се прибере в „Скокът на леопарда“.

Савидж бе яздил в продължение на двайсет часа. Не се беше къпал и бръснал. Както бе потен и прашен, подаде юздата на коня си на един слуга и се запъти към подобната на дворец Гавърнмънт Хаус, без да обръща внимание на войниците, застанали пред входа. Отпрати с жест майордома, който се спусна към него в приемната. Мръсните му ботуши оставиха тъмна следа по белия, покрит с плочки под.

Гавърнмънт Хаус не оставаше никога без гости. Ив бе в стаята за закуска с един пратеник на управителя на Мадрас и някакъв дребен принц от обкръжението на раджа Сингха. И двамата го разпознаха веднага. Адам нахлу в стаята без да се извини. Очите на домакинята се разшириха от изумление.

— С лейди Лам трябва да обсъдим важен въпрос. Извинете я, ако обичате.

Дълбокият му глас прозвуча авторитетно.

Ив се изправи незабавно, за да избегне сцената пред гостите, и го поведе към приемната си. Носеше елегантна утринна рокля. Прекрасните й руси къдрици бяха вдигнати с костените гребени. Младата жена се завъртя и застана с лице към него, присвила ноздри, отвратена от вида му.

— Какво означава всичко това? — попита студено.

Външността й бе толкова безупречна, държанието — толкова хладно и снизходително, че му се прииска да я раздруса. Пое дълбоко въздух, за да се овладее и да не я удари.

— Скапан опиум! — възкликна той. — Мадам, дайте обяснение.

— О, разбирам. — Бледите й бузи поруменяха. — Аз… аз знам, че е незаконно в някои пристанища. По… помислих, че ще погледнеш на това от другата страна, скъпи.

— Пукнат грош не давам за това, дали е законно или не, както знаеш много добре.

— Парите са ми нужни — обясни хладно Ивлин, сякаш това бе достатъчно извинение за постъпката й.

Савидж извади портфейла си и хвърли пет хиляди лири върху масата.

— Аз купих вашия опиум, мадам.

— Адам, нямах представа, че опиумът е толко…

— Не обиждай интелигентността ми, Ив — прекъсна я младият мъж. — Цяло десетилетие вече живееш на Изток. Въздействието на опиума ти е добре известно. Знаеш, че към него се привиква, че той обрича милиони да живеят като мъртъвци, докато умрат наистина; знаеш също, че от него няма спасение.

— Но това са само някакви си китайски селяни — отвърна тя.

Младият мъж я хвана доста грубичко за раменете.

— Те са човешки същества! Чувала си разказите на двама ни с Ръсел за това, как в бордеите, където се продава опиум, върху дървени нарове лежат стотици хора, изпаднали в делириум. Милиони жертват всичко заради наркотика, към който са се пристрастили, продават фермите, семействата, съпругите и децата си. По цял ден теглят рикши, без да се хранят, за да могат да си осигурят опиум, докато най-накрая умрат в ужасни мъки. Опиумът е отвратителен и покваряващ, той носи проклятие и осквернява всеки, който се докосне до него. — Разтърси я. — Знам от личен опит! Спечелих първото си богатство, като го изнесох незаконно в Кантон и си платих за това. И нося белези не само по тялото си; едва не унищожих и душата си. А сега печеля точно толкова пари от производството на чай и каучук. Понякога може да работя по осемнайсет часа дневно, но работата е почтена, чиста. И нощем мога да спя спокойно.

Ивлин разбра колко силни бяха убежденията му и осъзна, че бе допуснала ужасна грешка. Трябваше да го изчака да отплава за Англия, преди да опита да изнесе опиума.

— Не постъпих правилно, като не обсъдих този въпрос с теб — изрече тихо.

— Има две стоки, които моите кораби никога няма да пренасят — опиум и слонова кост. Ловците раняват и хващат в трапове слонове, а след това режат бивните им, докато животните са още живи. Това също ме отвращава.

„Слонова кост! — помисли си Ив. — Как не съм се сетила за нея? Цели състояния се плащат за ориенталска резба върху слонова кост.“

Савидж сведе поглед към нея и забеляза костените й гребени. Прокара пръсти в безупречната й прическа и издърпа двата гребена.

— Точно като това. Костта се взема от гърбовете на живи морски костенурки. Каква нечовешка практика!

Бе казал всичко, което възнамеряваше и дори повече.

— Простете за грубото прекъсване, лейди Лам. — И добави язвително: — Това мога. Нали съм със селски произход.