Вирджиния Хенли - Прелъстен

Когато Адам се изправи, възбуденият му член стигаше до пъпа. Младият мъж тръгна бавно към обекта на своите желания. И тогава позволи на твърдия си като мрамор фалос да премине през кървавочервените врати към рая. При всеки негов бавен, силен тласък, звънчетата на глезените й пееха приятна мелодия. Когато Наслада премести краката си върху врата му, той проникна достатъчно дълбоко, за да достигне звънчето, което бе поставила в себе си. Савидж се усмихна от удоволствие, че бе изпълнил това. Ритмичните звуци на камбанките станаха по-силни със засилване темпото на неговите движения и не след дълго към тях се прибави и викът му.

Наслада покани Леопарда отново да се отпусне върху възглавниците на пода и му подаде пура, приготвена от специален тютюн с индийски хашиш. Той я взе, смаян от безразсъдството си — знаеше как щеше да се чувства на сутринта.

Когато свърши да пуши, беше като упоен, премалял, почти не чувстваше крайниците си; струваше му се, че се е пренесъл в друг свят, където щеше да бъде възнаграден с блажен сън и райски сънища. Наслада се надвеси над възглавниците и започна да облизва бронзовата му кожа, за да провери дали бе достигнал последната степен на релаксация. Стигна до пъпа му и отбеляза със задоволство колко натежали бяха клепачите му.

Почти се изненада, когато силните му ръце я обхванаха и я дръпнаха под тялото му. Възседна я и започна да я измъчва с прелестно бавните си движения, които говореха ясно, че той все още не беше чак толкова отпуснат. Леопардът я изпълни с благоговение, тъй като стигна до края едва след като я накара да пусне на два пъти любовните си сокове. Членът му увисна безсилно покрай бедрото, когато го отблъсна от себе си върху възглавниците. Отпусна се върху му и му предложи зърното на едната си гърда, за да достави удоволствие на устата му, докато заспи.

Езикът му играеше с връхчето, зъбите му я хапеха лекичко, а след малко, когато засмука усилено, членът му започна да пулсира и да се налива отново. Леопардът трябваше да бъде възнаграден за своята мъжественост. Младата жена бързо се плъзна надолу и го пое в устата си. Бяха нужни цели трийсет минути нежно смазване, преди семето му да бликне, а тя успя да го изцеди и от последната капка. Леопардът заспа.

По-точно — успа се. Това обаче не подобри настроението му. Благосклонно плати два пъти повече от сумата, която му бяха поискали предварително, обаче се ядосваше на себе си заради слабостта и липсата на контрол, които бе проявил.

Когато пристигна на пристана, където бе пуснал котва „Нефритеният дракон“, екипажът вече товареше стоката от складовете му. Качи се на малкия търговски плавателен съд и се насочи право към трюма. Изведнъж замръзна. Вдигна рязко тъмнокосата си глава и впери невярващо леденостудените си очи в своите моряци. Носът му му беше казал предварително какво да очаква, когато взе сандъка от ръцете на един от матросите и отвори капака му.

Опиум!

Огледа сандъците и кутиите, наредени в трюма, избра един и провери съдържанието му. Лейди Лам се опитваше да изнесе стотици кутии с милиони макови глави, пълни със съдържащите голям процент мазнина семена.

Очите на Савидж заблестяха от такъв гняв, че моряците отстъпиха встрани от него. Трябва да му се признае, че не изля беса си върху екипажа; запази го за авторката на това отвратително деяние. След няколко минути напълно се владееше.

Рязко нареди:

— Разтоварете абсолютно всичко и го качете на борда на „Червеният дракон“. До следобед ще осигуря друг товар за Китай.

Верен на думата си, по обяд вече бе купил лют червен пипер за чили и още тютюн — китайците бяха известни любители на лулата. Напълни останалото празно пространство в трюма с басма от своите складове; знаеше, че ярката, устойчива памучна тъкан ще се продаде, тъй като индийската техника на боядисване бе най-напреднала.

Обясни на управителя на своите складове, че скоро ще отплава за Англия, че остава в бизнеса на корабоплаването, но седалището му от Коломбо щеше да се премести в Лондон. Уведоми го, че дава под наем плантацията си на Ийст Индия Къмпани и нареди да се дава предимство на компанията, когато има нужда да остави на съхранение на пристанището продукцията си от каучук и чай.

Когато приключи с работата си в града, Адам зареди пистолета, възседна коня си и се отправи към дома си. Ако яздеше през цялата нощ, щеше да пристигне някъде около обяд. Гневът му към Ив нарастваше. Ако беше младо момиче, можеше да извини постъпката й с незнание. Тя обаче бе зряла жена. И то доста опитна, живяла цели десет години на Изток и без съмнение запозната с опиума и убийствените му качества. Ако бе поискала разрешението му да изнесе опиум, щеше да й откаже. Ако пък се бе посъветвала с него, щеше да й каже прямо и без заобикалки мнението си. Фактът, че умишлено го бе държала в неведение, я обричаше. Бе използвала женските си хитрости, за да получи разрешение да използва кораба му, и така го бе направила неволен съучастник.