Вирджиния Хенли - Прелъстен

Бърнард затаи дъх, когато видя, че вратата на навеса за колите бе отворена, а каретата я нямаше. С намерението да се похвали, намекна за стореното от него.

Младата жена го изгледа с широко отворени очи.

— Защо, по дяволите, ще се занимаваш с файтона, след като можеш да подредиш скапаната им лодка? На пътя все ще се намери кой да ти дойде на помощ, но ако неприятностите те настигнат насред морето, тогава те чака само един студен, воден гроб.

Младият Лам изпита задоволство от факта, че любимата му бе не по-малко пресметлива от него самия. Дяволските им мозъци действаха в пълен синхрон. Измъкна малък трион и го размаха във въздуха като вълшебна пръчица.

Приближи плоскодънката до платноходката и двамата скочиха в нея. Нямаха представа от този род неща, но затова пък бяха изобретателни и изпълнени с решимост.

Двамата си бяха отишли отдавна, когато Роз и Антония се върнаха от Лондон.

— Надявам се Антъни да е проявил достатъчно съобразителност и да е купил на кредит новите хамути. Така после ще може да представи сметката на „Уотсън и Голдман“. Нямам търпение по-скоро да му дам някой и друг урок за това как да вгорчи живота на един настойник.

Адам Савидж обмисляше идеята да се ожени. Беше на трийсет и две. Повечето мъже на неговата възраст вече бяха имали поне една съпруга. Сред управляващата класа браковете се правеха по сметка с цел да се запазят парите, земите и титлите в ръцете на аристокрацията. Доскоро той не притежаваше нищо от това, но сега възнамеряваше да се върне в Англия и да създаде династия.

Щеше да има нужда от специална съпруга: такава, която се чувства в свои води сред висшето общество и може да забавлява и най-високопоставените особи, а в същото време да събужда някакви чувства у него. Лейди Ивлин Лам очевидно отговаряше на тези изисквания. Тя беше изтънчена и с хладна красота; знаеше, че от нея ще излезе прекрасна домакиня на Идънуд, а това щеше да му помогне доста в осъществяването на амбициите му.

Неговата студена английска красавица не го оставяше равнодушен; тя бе предизвикателство за него — щеше да събуди чувствеността й, така че физическата им връзка да бъде задоволителна. Единственият й недостатък бе възрастта й. Не можеше да очаква от нея да го дари с голямо семейство, но той щеше да бъде доволен и само от един син и наследник. Ако се оженеха с Ив, щеше да се погрижи тя да забременее веднага. Освен това бракът му с нея щеше да го направи законен баща, а не само настойник, на вече родените й деца и той се надяваше да им бъде добър родител.

Днес пътуваше за Коломбо с ценен товар за кораба си „Червеният дракон“. Трюмът му вече бе пълен с тиково и абаносово дърво, с черен пипер, мускатов орех и канела. Те можеха да се съхраняват дълго. А след като натовареше последната си реколта от чай и каучук, щеше да види точно колко място остава.

Англия го мамеше да се прибере и той бе решил да отплава със следващия рейс на „Червеният дракон“. Щеше да вземе някои от индийските и ориенталските си мебели, както и петдесетте си сандъка за чай, с изобразен върху тях знак на леопарда, за да ги различава от сандъците, които бяха пълни с чай.

Един от най-малките му кораби, обслужващи китайския маршрут, вече трябваше да е пуснал котва в Коломбо, за да достави несравнимите коприни, които Савидж внасяше в Англия. Веднага след разтоварването на малкия плавателен съд той лично щеше да наглежда натоварването на стоката на Ивлин, която преди няколко дни бе отпътувала за Коломбо.

Адам имаше съвсем бегла представа за онова, което се произвеждаше в плантацията на семейство Лам. В кирпичената постройка се режеше и сушеше индиго. Обширно пространство беше засадено с кокосови палми, най-лесната за отглеждане култура, която даваше най-големи добиви. От човек се искаше само да пусне кокосовите орехи в издълбаните песъчливи дупки. За да пораснат, те не се нуждаеха от друго освен от поливане през ден с малко солена вода и само след две години започваха да дават по шест реколти годишно.

Пътят до Коломбо отнемаше два, а понякога и три дни. Тежко натоварените коли се теглеха от опитомени водни биволи — силни, но бавни животни. Освен кочияши Савидж имаше и лична охрана, която бе научил да си служи с огнестрелно оръжие. По пътищата бродеха разбойници, привлечени от керваните от каруци.

Всичко премина без проблеми. Адам имаше собствени складове край пристана, но тъй като „Червеният дракон“ бе вече там, хората му пренесоха каучука и сандъците с чай направо от колите в товарния трюм.